3
РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 28.04.2016 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на наказателната му колегия, като разгледах искането на В. С. И., подадено чрез адв. Д. Я. от АК – София, за възобновяване на в.н.о.х.д. № 5297/2014 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с вх. № 4575 на ВКС от 26.04.2016 г.,
УСТАНОВИХ:
Подаденото искане от защитника на осъденото лице, в съответствие с разпоредбата на чл. 424 ал. 3 НПК, е адресирано чрез съответния първоинстанционен съд до съответния апелативен съд, а именно чрез Софийски районен съд до Апелативен съд – София (АС). Пред АС – София е образувано н.д. № 325/2016 г.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на присъда № 162 от 14.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 5297/2014 г. по описа на СГС, НО, 17-ти състав, с която е потвърдена първоинстанционна присъда от 27.01.2014 г. по н.о.х.д. № 13758/2008 г. по описа на СРС, НО, 97-ти състав в осъдителната й част, касаеща пострадалата Б. Й. Д..
С решение № 149 от 25.04.2016 г. на АС – София, НО, 4-ти състав, по н.д. № 325/2016 г. е прекратено производството по делото пред АС – София. Делото е изпратено по подсъдност на Върховния касационен съд. Съставът на АС – София, постановил горепосоченото решение, е преценил че не е компетентен да разгледа искането за възобновяване, тъй като актът, с който СГС се е произнесъл е „присъда“, а не „решение“, поради което и не отговаря на формалното изискване на чл. 424 ал. 1 от НПК за разглеждането му от апелативния съд.
С посочената по-горе първоинстанционна присъда от 27.01.2014 г. по н.о.х.д. № 13758/2008 г. по описа на СРС /втора поред/ подс. В. И. е признат за виновен в това, че:
– на 11.08.2003 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у А. Д. заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 32 лв., поради което и на основание чл. 209 ал. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
– в периода 11.08.2003 г. – 14.09.2003 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление – на 11.03.2003 г. е отнел чужда движима вещ – сумата 270 лв. от владението на А. Д. и на 14.09.2003 г. от владението на Б. Д. сумата от 520 лв. в банкноти с различен номинал, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, което при условията на чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда И. е признат за невинен да е извършил в инкриминирания период кражби спрямо други четири лица и измама спрямо друго едно лице и е оправдан по така повдигнатите му обвинения.
С горепосочената присъда И. е осъден да заплати на А. Д. сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на деянията, предмет на престъпленията, за които е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2003 г. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове.
По жалба на подсъдимия, чрез защитника му адв. Д. Я., е образувано в.н.о.х.д. № 5297/2014 г. по описа на СГС. С присъда № 162 от 14.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 5297/2014 г. СГС отменя присъда от 27.01.2014 г. по н.о.х.д. № 13758/2008 г. по описа на СРС в частта, с която В. И. е признат за виновен по двете обвинения (по чл. 209, ал. 1 и по чл. 194, ал. 1 НК) с пострадал А. Д., като го признава за невиновен и го оправдава по тях. Отхвърля като неоснователен и предявеният граждански иск от А. Д. срещу В. И. за сумата от 300 лв. СГС потвърждава първоинстанционната присъда в останалата (осъдителна) част, по отношение на пострадалата Б. Д..
Именно с оглед оправдаването на подсъдимия Илиниски, осъден от първоинстанционния съд, по част от престъпленията, въззивният съд е постановил съдебен акт, именуван „присъда” с оглед задължението му, произтичащо от чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК. В останалата част съдебният акт на СГС, обаче, има потвърдителен характер, поради което представлява „решение” /чл. 338 НПК/. По аргумент от чл. 346, т. 2 от НПК, по отношение на необжалваемата част на съдебния акт е недопустим касационен контрол. Тази част от въззивния съдебен акт може да подлежи на ревизия само по реда на извънредния способ на възобновяването на наказателни дела пред АС – София съгласно чл. 424 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК, както това е сторено и в настоящия случай. Искането на защитника на осъденото лице правилно е адресирано до АС – София, тъй като с оглед изменената ал. 1 на чл. 424 НПК /изменения на НПК, обнародвани в „Държавен вестник”, бр. 42/09.06.2015 г./ искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се разглежда от съответния апелативен съд (в случая Апелативен съд – София), когато актът по чл. 419 НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди.
Поради изложените съображения, подаденото искане следва да се изпрати обратно по компетентност на Апелативен съд – София за разглеждане по същество, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред Върховния касационен съд на в.н.о.х.д. № 5297/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото с искането да се изпрати обратно на Апелативен съд – София, по компетентност, за разглеждането му по същество.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати за сведение на подалия искането адв. Д. Я., в качеството му на защитник на осъдения В. С. И. – на посочения в искането служебен адрес.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
Е.В.