РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 07.06.2016 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия срещу въззивна присъда № 12 от 20.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 72/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, с вх. № 5965 на ВКС от 03.06.2016 г.,
УСТАНОВИХ:
С присъда № 23 от 10.02.2016 г. по н.о.х.д. № 434/2015 г. Районен съд – гр. Радомир е признал за виновен подсъдимия С. Д. М. в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 НК за това, че след като е бил осъден с решение на Районен съд – гр. Радомир да издържа свой низходящ и да заплаща месечна вноска в размер на 130 лв., считано от 31.07.2013 г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 17 месечни вноски за периода от 01.12.2013 г. до 31.04.2015 г., като му е наложил наказание „пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, като го е оправдал за периода 01.05.2015 г. – 31.08.2015 г. Срещу осъдителната част на присъдата е подадена жалба от служебния защитник на подсъдимия.
Окръжен съд – гр. Благоевград с присъда № 12 от 20.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 72/2016 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за престъплението по чл. 183, ал. 1, пр. 3 НК за периода от месец 12.2013 г. до месец 01.2015 г., като вместо това го е оправдал за посочения период. В останалата част съдът е потвърдил присъдата и същата е влязла в сила.
Постъпила е касационна жалба от адв. С. – служебен защитник на подсъдимия срещу постановената от въззивната инстанция присъда. Заявено е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон. Прави се искане за изменение на присъдата и признаване подсъдимия за невиновен за периода вместо до месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.
Подадената касационна жалба е недопустима, поради следните съображения:
На първо място, постановената от втората инстанция /Окръжен съд – гр. Благоевград/ присъда в частта, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и вместо това спрямо подсъдимия е постановена нова оправдателна за периода от месец 12.2013 г. до месец 01.2015 г., подлежи на касационен контрол, но по жалба или протест на страната, чийто права и законни интереси са засегнати от оправдателния съдебен акт. В случая, за подсъдимия липсва правен интерес да обжалва присъдата в оправдателната й част, тъй като с нея в максимална степен са защитени неговите права и законни интереси.
На второ място, въззивният съд е потвърдил в останалата част първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е бил оправдан за периода 01.05.2015 г. – 31.08.2015 г., както и в частта, с която е бил осъден за месеците 02. – 04.2015 г. В тази част присъдата е влязла в сила на 20.04.2016 г. и не подлежи на касационно обжалване, тъй като въззивните съдебни актове на окръжните съдилища подлежат на касационен контрол само ако са нови присъди по смисъла на чл. 336 НПК. В конкретния случай е налице потвърдителен съдебен акт, който съгласно чл. 346, т. 2 НПК не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Поради изложените съображения, подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивната инстанция е следвало да упражни правомощията си по чл. 351, ал. 4, т. 2, предл. 2 и т. 3 от НПК.
Предвид на което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с жалбата, да се върне на Окръжен съд – гр. Благоевград за изпълнение на горепосочените указания.
Препис от разпореждането да се изпрати на подсъдимия С. Д. М. и служебния му защитник – адв. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
см