Разпореждане № от 42594 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

РАЗПОРЕЖДАНЕ

София, 12.08.2016 година

Вероника Имова – Председател на първо наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искането на Р. И. С. с вх. № 8630/10.08.2016г. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград,
УСТАНОВИХ:

С присъда от 24.04.2014г. по н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – Разград, Р. И. С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 211, предл. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Присъдата не е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в сила.
На 13.11.2014г. осъденият С. е депозирал искане за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разаград с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по повод на което е образувано наказателно дело № 1864/2015г., по описа на Върховен касационен съд. Прави впечатление, че искането е подадено лично от негово име и е подписано от осъдения, който е посочил свой адрес за призоваване в страната, находящ се в [населено място], [улица]. Въпреки двукратното му призоваване на посочения адрес, молителят не е бил открит. С това си поведение осъденият С. сам се е лишил от правото му на лично участие в производството по възобновяване, за което иначе твърди, че е нарушено. Поради неявяването на задочно осъдения в съдебно заседание без уважителна причина, с определение от 28.01.2015г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, наказателното производството е прекратено.
На 29.07.2016г. осъденият Р. С. е депозирал ново искане за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград, с еднотипно съдържание на първото. Осъденият отново претендира, че е нарушено правото му на лично участие в наказателното производство. Твърди, че не по негова вина делото е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т.3 от НПК и излага конкретни данни за това, в т.ч., че на 17.08.2010г. е напуснал пределите на Р. България и едва в производството по екстрадицията му от Р. Франция в Р. България е узнал, че е осъден с присъда № 191 от 24.04.2014г. на Районен съд – гр. Разград, постановена по н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на същия съд.
Искането на осъдения Р. И. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград е недопустимо. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК предвижда възможност за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден, поради неучастието му в наказателното производство. Това диспозитивно по своя характер право осъденият може да упражни в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда, който срок в настоящия случай не е спазен.
От изисканата справка от Затвора гр. Белене, с рег. № ЗД 314/2009 от 11.08.2016г., се установява, че на основание европейска заповед за арест на 14.04.2016г. осъденият С. е задържан и екстрадиран от Р. Франция в Р. България, след което е конвоиран до затвора. Макар и от датата на задържане на лицето до датата на депозиране на настоящето искане за възобновяване на наказателното производство да не е изтекъл шестмесечния срок, не може да се направи извод, че искането е подадено в срока предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК. Твърдението на молителя, че датата на узнаване на влязлата в сила присъда съвпада с датата на задържането му не отговаря на действителността. Това се потвърждава от предходно подаденото и лично подписано от осъдения искане до Върховния касационен съд за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград от дата 13.11.2014. От съдържанието на искането се установява, че именно към датата на депозирането му, осъденият Р. С. е бил запознат, че е задочно осъден с присъда № 191 от 24.04.2014г. на Районен съд – гр. Разград за извършено престъпление по чл. 211, предл. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. При тези данни може да се направи извод, че най – благоприятната дата, която да се счита и дата на узнаване за постановения съдебен акт е 13.11.2014г. и от тази дата следва да се преценява шестмесечния срок за иницииране на производство по възобновяване на делото. Този срок е изтекъл на 13.05.2015г. поради което искането от осъдения Р. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград, с вх. № 8630/10.08.2016г. е недопустимо, тъй като е просрочено.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с жалбата да се върне на Районен съд – гр. Разград.
Препис от разпореждането да се изпрати на Р. И. С., понастоящем в Затвора – гр. Белене – за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:

ст

Разпореждане № от 42594 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

РАЗПОРЕЖДАНЕ

София, 12.08.2016 година

Вероника Имова – Председател на първо наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искането на Р. И. С. с вх. № 8630/10.08.2016г. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград,
УСТАНОВИХ:

С присъда от 24.04.2014г. по н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – Разград, Р. И. С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 211, предл. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Присъдата не е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в сила.
На 13.11.2014г. осъденият С. е депозирал искане за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разаград с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по повод на което е образувано наказателно дело № 1864/2015г., по описа на Върховен касационен съд. Прави впечатление, че искането е подадено лично от негово име и е подписано от осъдения, който е посочил свой адрес за призоваване в страната, находящ се в [населено място], [улица]. Въпреки двукратното му призоваване на посочения адрес, молителят не е бил открит. С това си поведение осъденият С. сам се е лишил от правото му на лично участие в производството по възобновяване, за което иначе твърди, че е нарушено. Поради неявяването на задочно осъдения в съдебно заседание без уважителна причина, с определение от 28.01.2015г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, наказателното производството е прекратено.
На 29.07.2016г. осъденият Р. С. е депозирал ново искане за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград, с еднотипно съдържание на първото. Осъденият отново претендира, че е нарушено правото му на лично участие в наказателното производство. Твърди, че не по негова вина делото е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т.3 от НПК и излага конкретни данни за това, в т.ч., че на 17.08.2010г. е напуснал пределите на Р. България и едва в производството по екстрадицията му от Р. Франция в Р. България е узнал, че е осъден с присъда № 191 от 24.04.2014г. на Районен съд – гр. Разград, постановена по н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на същия съд.
Искането на осъдения Р. И. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград е недопустимо. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК предвижда възможност за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден, поради неучастието му в наказателното производство. Това диспозитивно по своя характер право осъденият може да упражни в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда, който срок в настоящия случай не е спазен.
От изисканата справка от Затвора гр. Белене, с рег. № ЗД 314/2009 от 11.08.2016г., се установява, че на основание европейска заповед за арест на 14.04.2016г. осъденият С. е задържан и екстрадиран от Р. Франция в Р. България, след което е конвоиран до затвора. Макар и от датата на задържане на лицето до датата на депозиране на настоящето искане за възобновяване на наказателното производство да не е изтекъл шестмесечния срок, не може да се направи извод, че искането е подадено в срока предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК. Твърдението на молителя, че датата на узнаване на влязлата в сила присъда съвпада с датата на задържането му не отговаря на действителността. Това се потвърждава от предходно подаденото и лично подписано от осъдения искане до Върховния касационен съд за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград от дата 13.11.2014. От съдържанието на искането се установява, че именно към датата на депозирането му, осъденият Р. С. е бил запознат, че е задочно осъден с присъда № 191 от 24.04.2014г. на Районен съд – гр. Разград за извършено престъпление по чл. 211, предл. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. При тези данни може да се направи извод, че най – благоприятната дата, която да се счита и дата на узнаване за постановения съдебен акт е 13.11.2014г. и от тази дата следва да се преценява шестмесечния срок за иницииране на производство по възобновяване на делото. Този срок е изтекъл на 13.05.2015г. поради което искането от осъдения Р. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 950/2013г. по описа на Районен съд – гр. Разград, с вх. № 8630/10.08.2016г. е недопустимо, тъй като е просрочено.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с жалбата да се върне на Районен съд – гр. Разград.
Препис от разпореждането да се изпрати на Р. И. С., понастоящем в Затвора – гр. Белене – за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:

ст

Scroll to Top