РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 12.08.2016 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих касационната жалба на частния тъжител М М. З., подадена чрез неговия повереник, срещу разпореждане № 3369 от 21.07.2016 г. по в.ч.н.д. № 749/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с вх. № 8683 на ВКС от 12.08.2016 г.,
УСТАНОВИХ:
С присъда № 190 от 16.05.2016 г. по н.ч.х.д. № 1308/2016 г. на Районен съд – гр. Варна Г. Т. К. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдана.
Срещу първоинстанционната присъда, повереникът на частния тъжител – адв. К., е подал въззивна жалба с вх. № 28105 от 01.06.2016 г.
С разпореждане № 6011 от 06.06.2016 г. съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 1308/2016 г. на Районен съд – гр. Варна е върнал на жалбоподателя депозираната въззивна жалба като просрочена.
Срещу горепосоченото разпореждане е подадена частна въззивна жалба с вх. № 29822 от 09.06.2016 г. от процесуалния представител на частния тъжител М М. З.. Образувано е в.ч.н.д. № 749/2016 г., по което Окръжен съд – гр. Варна се е произнесъл с решение № 187 от 05.07.2016 г., с което е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд. Посочил е, че решението е окончателно.
Във Върховния касационен съд е подадена касационна жалба с вх. № 7140 от 13.07.2016 г. от частния тъжител З., чрез неговия повереник, срещу разпореждане от 06.06.2016 г. по н.ч.х.д. № 1308/2016 г. на Районен съд – гр. Варна и срещу решение № 187 от 05.07.2016 г. по в.ч.н.д. № 749/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна. На същата дата жалбата е изпратена по компетентност на Окръжен съд – гр. Варна.
С разпореждане № 3369 от 21.07.2016 г. съдията-докладчик по в.ч.н.д. № 749/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна е върнал подадената касационна жалба с аргумент, че се атакува съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка. Посочено е, че разпореждането подлежи на обжалване пред ВКС. Срещу него е подадена частна касационна жалба с вх. № 7650 от 28.07.2016 г. от частния тъжител, чрез процесуалния му представител.
Частната касационна жалба срещу цитираното по-горе разпореждане е недопустима за касационно разглеждане, поради следните съображения:
Връщането на жалбата като недопустима от Окръжен съд – гр. Варна не подлежи на обжалване по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Визираната норма е неприложима по отношение на подадената частна жалба пред ВКС от частния тъжител, чрез адв. К., срещу разпореждане № 3369 от 21.07.2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна.
Съдебният контрол на връщането на нередовна или недопустима въззивна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт е предвиден само пред въззивната инстанция, чийто съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Аргумент за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 323, ал. 2, вр. ал. 1 НПК. В конкретния случай, такъв въззивен контрол е осъществен от Окръжен съд – [населено място] с решение № 187 от 05.07.2016 г. по в.ч.н.д. № 749/2016 г., с което е потвърдено разпореждане от 06.06.2016 г. по н.ч.х.д. № 1308/2016 г. на Районен съд – гр. Варна за връщането на въззивната жалба. Поради което е изчерпан процесуалният ред на защита срещу връщането на въззивната жалба. Последващо подадената касационна жалба срещу цитираното въззивно решение правилно е върната с разпореждане № 3369 от 21.07.2016 г. като недопустима, предвид обстоятелството, че проверката за правилността на нередовни, респ. недопустими въззивни жалби се изчерпва с едноинстанционен контрол, който вече е бил осъществен. В цитираното разпореждане от 21.07.2016 . по в.ч.н.д. № 749/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна е дадено неправилно указание, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. Дори не е споменат редът за обжалване пред ВКС, доколкото се касае за акт, представляващ разпореждане за връщане на жалбата /именувана касационна жалба/. Същата не може да бъде допусната за разглеждане по чл. 351, ал. 5 НПК, тъй като по този ред се разглеждат частни касационни жалби срещу разпореждания за връщане на касационни жалба или протест на съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, спрямо въззивни актове по образувани въззивни производства. В случая, такова въззивно производство не е било образувано и не е бил постановен въззивен съдебен акт по същество, нито пък е бил препятстван пътят на въззивното наказателно производство, тъй като такова не е било образувано.
Поради изложените съображения, подадената жалба е процесуално недопустима, с оглед на което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с жалбата, да се върне на Районен съд – гр. Варна.
Препис от разпореждането да се изпрати на М М. З. и неговия повереник – адв. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
см