РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 04.10.2016 година
Татяна Кънчева – Председател на Второ наказателно отделение във Върховен касационен съд, като проверих частния протест на А. П. – прокурор при СГП, постъпил с вх.№ 10403/04.10.2016 г. на ВКС срещу определение на Софийски градски съд, постановено в съдебно заседание на 20.09.2016 г. по в.н.о.х.д. № 3229/2016 г.,
Установих:
С горепосоченото определение, на основание чл. 270, ал. 2 от НПК е изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия М. Х. Ж. от „задържане под стража” в „подписка”.
Независимо, че с определението на Софийски градски съд е дадена възможност за обжалване и/или протестиране на съдебният акт, същият не подлежи на протестиране пред ВКС, поради което депозираният частен протест е недопустим.
Разпоредбата на чл.270, ал.4 от НПК предвижда, че определението по чл.270, ал.2 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Производството се развива пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от Кодекса- „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определения и разпореждания“. Подсъдността на въззивния съд се определя предвид степента на съда постановил съдебния акт като първа инстанция. В настоящия случай искането за изменение на мярката за неотклонение е направено пред Софийски градски съд, в хода на образувано въззивно производство по повод въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда. Определението по това искане, независимо, че е направено за първи път в хода на образуваното производство, е произнесено от Софийски градски съд, който се явява и въззивен на постановилия първоинстанционната присъда съд. Следователно, по реда на глава двадесет и втора от НПК, на въззивен контрол /от окръжен или апелативен съд/ подлежат единствено разпорежданията по чл.270, ал.2 от НПК постановени от първоинстанционния съд. Наказателно – процесуалния кодекс не предвижда нито повторен второинстанционен контрол, нито триинстанционен такъв за проверка на определенията за изменение на мярката за неотклонение в съдебното производство. Казано по друг начин, определението по чл.270, ал.2 от НПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция не подлежи на последващ контрол, нито от съответния апелативен съд, нито от Върховен касационен съд.
Предметът на касационно обжалване и пределите на касационната проверка са очертани в разпоредбите на чл. 346 и чл. 347 от НПК, като единствено определението на въззивния съд по чл. 340, ал. 3 от НПК може да бъде предмет на касационен контрол. Настоящият случай не е такъв.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с частния протест, да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в.н.о.х.д. №3229/2016 г.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати на Софийска градска прокуратура и М. Х. Ж..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
m.l.