О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София 11.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 53/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. от гр. Т., подадена от пълномощника му адв. Д, срещу въззивно решение № 201 от 15.10.2008г. по в.гр.д. № 1083/2008г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Софийски градски съд, І-1 с-в, от 05.03.2008г. по гр.д. № 3370/2006г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Н. Г. против М. на о. иск с правно основание чл. 97, ал. 1, във вр. чл. 254 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 18 880,38 лв.
Ответникът по жалбата М. на о. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение от пълномощника юрисконсулт С. Н. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че макар и да се касае за отрицателен установителен иск, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ ищецът следва да докаже, че не дължи сумата, посочена в изп. лист, издаден на несъдебно изпълнително основание. Правоотношенията между страните по делото следва да се уредят съгласно действащото към момента на прекратяване на договора за кадрова военна служба – 09.02.2001., законодателство, към който момент възниква правото на М. на о. да претендира сумите, заплатени като издръжка и разходи за обучение на ищеца. Към 09.02.2001г. разпоредбата на чл. 300 от Закона за о. и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ предвижда, че военнослужещият дължи връщане на разходите за обучение и издръжка, пропорционално на неизпълнението, при прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128,т. 1 ЗОВСРБ – по взаимно съгласие. Тежестта за оборване на твърдението на МО, че сумите, за които е издаден изп. лист по представената от министерството справка за разходите по обучението на ищеца са действително направени, е изцяло върху ищеца по делото. Приетото в тази връзка заключение на вещо лице не оборва в пълна степен твърдението на ответника МО. Ищецът не е доказал, че разходите са били в по-малък размер. По тези съображения искът е отхвърлен изцяло.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят Н. Г. се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск в противоречие със съдебната практика – основание за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК. Прилага влезли в сила решения, в които е изразено становище, че при отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да докаже размера на вземането, а не на ищеца. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК моли съдът да се произнесе по съществения материалноправен въпрос за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ – към момента на сключване на договора, или към момента на неговото прекратяване, по който въпрос двете съдебни инстанции са изразили противоположни становища.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения от касатора съществен процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест при отрицателния установителен иск, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с представената практика, както и по посочения по-горе материалноправен въпрос, който е съществен за решаване на настоящия спор, и по който произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона.
На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 883 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ бр. 22/2008г./.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 201 от 15.10.2008г. по в.гр.д. № 1083/2008г. на Софийски апелативен съд.
Указва на жалбоподателя Н. С. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 883 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: