РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 111
София, 22.05.2018 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд на Република България и председател на Наказателната му колегия, като разгледах искането на осъдения М. Г. П. за възобновяване на н.о.х.д. № С-108/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 5137 от 21.05.2018 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
От подаденото искане имплицитно се извежда като основание за възобновяване чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 354, ал. 5 от НПК. Същото се явява процесуално недопустимо, поради следните съображения:
На първо място, при третото по ред разглеждане на делото, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 190/07.11.2017 г. по н.д. № 519/2017 г., II н.о., с което е оставил в сила въззивния съдебен акт по в.н.о.х.д. № 34/2016 г. на Софийски апелативен съд. С него е изменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С-108/2012 г. по описа на Софийски градски съд, в частта относно определеното наказание, като същото е намалено на 7 години „лишаване от свобода“ и в частта, с която е определен вида на пенитенциарното заведение. В останалата част присъдата е потвърдена.
Постановявайки решението си по н.д. № 519/2017 г. Върховният касационен съд не е действал като въззивна инстанция и не е упражнил правомощията си по чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, за която хипотеза единствено е предвидена възможността в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за проверка по реда на възобновяването върху съдебни актове, постановени от касационния съд. Процесуалната дейност на ВКС по събиране и проверка на доказателства и по правилността на постановения в резултат на това съдебен акт, подлежи на контрол по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Преценката за допустимост на проверката на този съдебен акт не може да се обвързва нито само с броя на проведените пред ВКС производства, нито само с резултата от тези проверки, съобразно съдържанието на крайния съдебен акт. От значение е съвкупната оценка на извършените от касационния състав действия в рамките на предоставените му от закона правомощия на въззивна инстанция и съдържанието на постановения от него съдебен акт (в този смисъл е решение № 69 от 28.04.2014 г. по н.д. № 1392/2013 г. по описа на I н.о.). Контролът по посочения процесуален ред е допустим единствено в случай, че касационната инстанция е упражнила правомощията си на въззивна такава, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от НПК, т. е. при провеждане на съдебно следствие от третата инстанция за събиране на допълнителни доказателства, независимо дали са направени нови фактически изводи; при приемане на нови фактически положения и без провеждане на въззивно съдебно следствие; при утежняване положението на подсъдимия с налагане на наказание за по-тежко наказуемо престъпление; при постановяване за първи път на осъдителна присъда по отношение на оправдан подсъдим. В случай, че касационната инстанция не е упражнила някое от посочените по-горе въззивни правомощия и след преценка, че инстанциите по фактите са формирали вътрешното си убеждение при спазване на процесуалния закон, искането за възобновяване е недопустимо, тъй като е насочено към решение, постановено от ВКС в рамките на редовния триинстанционен контрол и при упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 1- 3 от НПК (в този смисъл е решение № 35 от 13.03.2017 г. по н.д. № 1330/2016 г. по описа на II н.о. ). В този обхват попада и настоящият казус. Съдебният състав на II н.о. не е извършил някое от изброените по-горе действия, присъщи за въззивната инстанция, ограничил се е до характерните за касационната инстанция правомощия, като постановеното съдебно решение, макар и в производство, образувано на основание чл. 354, ал. 5 от НПК, не се отличава по нищо от постановените решения от ВКС по реда на чл. 354, ал. 1 – 3 от НПК. Поради това, подаденото от осъдения М. Г. П. искане не е годно да инициира производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 354, ал. 5 от НПК.
На второ място, постъпилото искане за възобновяване е просрочено. Разпоредбата на чл. 421, ал. 3, изр. 1 от НПК предвижда, че осъденият има право да поиска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. В конкретния случай, постановеното от Върховния касационен съд при третото по ред разглеждане на делото решение № 190/07.11.2017 г. по н.д. № 519/2017 г. е влязло в законна материална сила и е придобило юридически стабилитет на 07.11.2017 г. Искането от осъдения за възобновяване на наказателното производство е депозирано на 17.05.2018 (с пощенско клеймо от 10.05.2018 г.) – два дни след изтичане на преклузивния срок. Предвиденият в процесуалния регламент шестмесечен срок е изтекъл на 07.05.2018 г. (понеделник), неприсъствен ден от седмицата (съгласно чл. 154, ал. 2, вр. ал. 1 от Кодекса на труда), но последният ден, в който е била налице процесуалната възможност за упражняване на това право от осъденото лице, е бил на 08.05.2018 г. (вторник) – първият следващ присъствен ден (арг. от чл. 183 ал. 4 от НПК). Следователно искането се явява процесуално недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на законоустановения и преклузивен срок.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Делото, ведно с искането, да се върне на Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдения М. Г. П..
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
СМ