О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 25.02.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3102/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Д. М., универсален правоприемник по завещание на починалата в хода на производството ищца Е. К. К., чрез адв. Ж. Х., срещу решение № 15 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 44/2018 г. на Апелативен съд – Б..
Ответниците по касационната жалба А. А. С. и П. Д. С., чрез общия им пълномощник адв. Д. П. са подали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са изложили съображения за липсата на релевираните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 364 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 1261/2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален сключеният между Е. К. К. и А. А. С. договор, обективиран в нотариален акт № 167, том I, нот. дело № 160/2013 г. на нотариус Г. Н., с район на действие Районен съд-Поморие, с който Е. К. К. е прехвърлила на А. А. С. поземлен имот с идентификатор … по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-36 от 29.04.2004 г. на ИД на АГКК, с площ 250 кв. м., с адрес на имота: [населено място], ул.„…, заедно с построените и намиращи се в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 57491.502.153.1 със застроена площ 99 кв. м. и едноетажна жилищна сграда с идентификатор 57491.502.153.2 със застроена площ 43 кв. м., за положените от приобретателката грижи и срещу задължението й и в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента и вместо него е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено, че с два договора, материализирани в два отделни нотариални акта № 167 и № 168, Е. К. е прехвърлила на А. С. няколко свои недвижими имота (първият нот. акт касае имоти със селищен характер, а вторият – земеделски имоти), срещу задължение на преобретателката да поеме гледането и издръжката на К. лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е имала досега докато е жива. Недоволна от престираните грижи и издръжка К. е поискала разваляне по съдебен ред на договора, обективиран в нотариален акт № 168 от 21.03.2013 г., производството по който е приключило с влязло в сила решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. С него, след отмяна на въззивното решение е постановено ново, с което конститутивният иск е отхвърлен и е допусната трансформация на личната грижа в паричния й еквивалент в размер на 200 лв. месечно. Така трансформираното задължение е било изпълнявано до смъртта на прехвърлителката през м. януари 2017 г., като е констатирана забава за плащането на три вноски – за м. ноември 2015 г. – с 14 дни, за м. декември 2015 г. – с 3 дни и за м. януари 2017 г. – с 4 дни. Въззивната инстанция е установила, че по иска за разваляне на другия алеаторен договор (обективиран в нотариален акт № 167/2013 г., относно поземлен имот в [населено място] и построените в него две жилищни сгради), който е и процесен, е недоказано твърдяното неизпълнение на задължението за насрещните по договора издръжка и гледане. Изложени са съображения, че независимо от факта, че имотите са прехвърлени с два договора, оформени в два отделни нотариални акта, е налице хипотеза на последващо сключени алеаторни договори, при които, ако не е уговорено друго и липсва разграничение на дължимите грижа и издръжка, изпълнението на приобретателя е изпълнение по всички договори, съответно неизпълнението го прави неизправна страна по всички от тях. Мотивирано е становището, че съдебно извършената трансформация на дължимата грижа към прехвърлителката по единия алеаторен договор в парична, в приключилото между страните с решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на III ГО на ВКС производство, замества натуралното изпълнение и по другия, поради единната и неделима престацията на приобретателя. Според въззивния съд, постановеното между страните по делото съдебно решение във водения между тях предходен процес, е юридически факт от съществено значение относно преценката му възникнало ли е за прехвърлителката потестативното право да развали и втория (процесния) договор за издръжка и гледане. След като със сила на пресъдено нещо това право е отречено в предходното производство и е определен паричен еквивалент на дължимите грижи и издръжка, съобразно извършената преценка на месечните нужди на К. от грижи и издръжка, е формиран извод за липса на неизпълнение на задължението на ответниците за грижа и издръжка, т. е. за неоснователност на предявения иск и той е отхвърлен. Прието е, че с оглед неделимостта на престацията на приобретателката по договора, осъщественото от нея по другия договор изпълнение – посредством плащане на определената парична сума, заместваща натуралната престация за грижа и при допуснатата нарочна трансформация, е изпълнение и по настоящия алеаторен договор, макар за него да отсъства искане за такава трансформация. Не е зачетен ефектът на забавата в изпълнението на паричното задължение на приобретателката за посочените три месаца, доколкото е прието, че е то незначително с оглед точното изпълнение пред останалия период от действие на договора. Съдът е намерил установените по двете дела, с предмет искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД между същите страни, факти и обстоятелства да са идентични и да не обосновават други и различни правни изводи от тези, изведени в решението на ВКС по предходния спор.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК се обоснова приложно поле на основания по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3, както и ал. 2 ГПК за достъп до касационен контрол.
Сочи се, че по въпросите:
1./ „Кога неизпълнението по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД с оглед интересите на кредитора и следва ли неизпълнението по договора да се преценява съобразно конкретните нужди на кредитора, конкретното му здравословно и материално състояние и дали той е имал постоянна и непрекъсната нужда от грижи и издръжка?“ и
2./ „В хипотезата на неизпълнение или неточно изпълнение на задължение за издръжка по допусната трансформация на задълженията в натура само в парични по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, кога това неизпълнение е незначително, като при прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД дължи ли се преценка на здравословното състояние и способността на кредитора самостоятелно да се придвижва и самообслужва, и нуждае ли се от придружител (трето обслужващо лице), респ. такава дали кредиторът се нуждае от издръжка от лекарства, медицински грижи и придружител и кога нуждата от издръжка е постоянна и нетърпяща забава?“, въззивното решение противоречи на решение № 818 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г., IV ГО на ВКС и определение № 257 от 09.03.2017 г. по гр. д. № 4519/2016 г., IV ГО на ВКС.
По втория въпрос, като самостоятелно основание за допускане се сочи т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, което се обосновава с необходимостта от изясняване на точния смисъл на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
При предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа искане за достъп до касационен контрол и по процесуалноправния въпрос, който, уточнен и конкретизиран съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е със следното съдържание:
„Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по разрешен (с вляло в сила решение) спор между същите страни, с предмет потестативното право на разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение, при който задължението на приобретателите за издръжка е трансформирано в парично, и върху потестативното право за разваляне (поради неизпълнение) на сключен между страните друг алеаторен договор, с предмет различен имот, срещу същото насрещно задължение, по отношение изпълнението на което съглашение не е поискана от длъжника трансформация на задължението му в натура в парично и такава не е допускана от съда?“
Очевидната неправилност на решението се обосновава с нарушението на чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 87, ал. 4 ЗЗД, липсата на мотиви относно приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и явна необоснованост на решението.
Първите два от повдигнатите правни въпроса не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по тях касационното обжалване не следва да се допуска.
Първият въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на делото, тъй като е прието, че безусловно прехвърлителката е имала необходимост от изпълнение на задължението на приобретателката в натура (за уговорените грижи) и че такова не е осъществено, а престацията в натура е била заменена чрез изпълнение на парично задължение (допуснато и определено с влязло в сила решение в друго производство между страните). Така извън обсега на преценка са останали обстоятелствата за обема на конкретните нужди на кредитора, за неговото здравословно и материално състояние, както и за конкретният му интерес от частично изпълнение на насрещните грижи и издръжка.
Липсата на правен въпрос – т.е. на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване, без да се проверява наличието на допълнителното такова – по т. 1.
Вторият въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото (доколкото е установено забавено изпълнение на трансформираното в пари задължение в натура, прието за незначително с оглед точното изпълнение в останалия период на действие на договора). Така той осъществява общо основание за селекция на касационната жалба. Същият обаче не удовлетворява допълнителното основание по т. 1 на ал.1 на чл. 280 ГПК, тъй като не се установява подържаното противоречие с визираното решение на ВКС, което касаторката сочи и прилага.
Що се отнася до Определение № 257/9.03.2017 г. по гр. д. № 4519/2016 г., ВКС, IV г. о., (посочено в изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 ГПК), същото не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – вж. постановките по т. 2 от цитирания по-горе тълкувателен акт и не покрива изискванията за допълнително основание за достъп до касационен контрол.
По поставения втори въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като страната не е обосновала допълнителни предпоставки, които го осъществяват. Липсва мотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата й, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, в случай, че тя е непълна, неясна или противоречива (каквато аргументация отсъства). В тази връзка страната не е съобразила и разясненията в т. 4 от цитираното ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.
Касационното обжалване на въззивното решение обаче ще следва бъде допуснато при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатия процесуален въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) по друг спор между същите страни, при идентично насрещно задължение на приобретателя по алеаторния договор и обвързаността на съда от тази СПН при разглеждане на настоящия правен спор, налага допускане на решението до касационен контрол. Произнасянето по него ще осигури преодоляването на погрешното виждане при прилагането на закона и ще наложи развитие на съдебната практика по чл. 298, ал. 1 ГПК. Поставеният правен въпрос е от значение за изхода по делото, като разрешен в обжалваното въззивно решение и има претендираното значение за развитие на правото – вж. постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.
Отсъстват предпоставки за достъп до касационен контрол и по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, поради поддържаната „очевидна неправилност“ на обжалваното въззивно решение. Страната обосновава това основание с нарушение на повелителни правни норми – чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 87, ал. 4 ЗЗД, липсата на мотиви относно приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и явна необоснованост на решението.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
В разглеждания случай касаторката релевира оплаквания и съображения по правилността на обжалваното въззивно решение, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Те обаче подлежат на проверка при разглеждане на касационната жалба, но не са относими във фазата по селектирането й по чл. 288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че не се обосновава приложно поле на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касационен контрол.
В обобщение, следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 44/2018 г. на Апелативен съд – Б..
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на 435. 50 (четиристотин тридесет и пет лв. и 50 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.