О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1459
София, 02.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,
в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1360/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Н. и Д. М. Н., двамата от с. Д., обл. Пловдивска, подадена от пълномощника им адв. С, срещу въззивно решение № 101 от 15.04.2009г. по в.гр.д. № 1075/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което П. и Д. Н. са осъдени да заплатят на Д. а. „Д. резерв и военновременни запаси” сумата 9381,94 лв., представляваща равностойността на липсващо количество калай, констатирано с акт за начет.
Ответникът по жалбата Д. а. „Д. резерв и военновременни запаси” гр. С. в представения писмен отговор от пълномощника ст. юрисконсулт Д. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че липсата е установена от акта за начет, чиито констатации не са опровергани. Двамата ответници са лицата, отговарящи за наличността на склада, присъствали са при проверките, дали повод да се направи извод за наличието на липси. От представените по делото писмени доказателства, взети предвид и при съставянето на акта за начет е установено, че при извършената през 1999г. инвентаризация е установена наличност от 65 950,8 кг калай, от които 2 729,8 кг калай констатиран излишък, заприходен счетоводно на 29.01.99г. След това заприходяване от склада са изнесени общо 9804 кг калай. При последвалата инвентаризация през м. април 2002г.в склада е установено наличието на 55 424 кг калай, т.е. с 722,8 кг по-малко, което безспорно се явява липса. Относно оспорването от ответниците на инвентаризационния протокол от 29.01.1999г. съдът е приел, че реалното замерване на количеството калай в действителност е извършено през 1997г., но това не води до неистинност на документа. С него се удостоверява, че към 29.01.1999г. в склада е имало определено количество калай, удостоверено и с подписа на МОЛ, съгласило се да се заприходи констатирания излишък. Този извод се потвърждава и от изслушаната във въззивното производство експертиза. Позовавайки се на заключението на същото вещо лице въззивният съд е приел, че между установения през 1999г. излишък и констатираната през 2002г. липса не може да се извърши компенсация, тъй като не са налице условията на чл. 74 ППЗДВФК. Излишъкът и липсата не могат да се свържат и с кантарна грешка, тъй като видно от констативния протокол от 11, 12 и 15.04.2002г., преди извършването на инвентаризацията кантарът е бил проверен. Що се отнася до измерването през 1999г., то също не би могло да е неточно, тъй като при наличието на кантарна грешка следваше да се установи липса и на другите, установени през 1999г. излишъци на антимон, олово, алуминий и цинк.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за материалната доказателствена сила на основния документ – инвентаризационния опис от 1999г., решен от съда в противоречие със съдебната практика – решение № 1501/11.10.1956г. по гр.д. № 6465/56г. І г.о. ВС, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за възможността за компенсация и начина на извършването й, по който въпрос практиката на ВКС е оскъдна. Прилагат решения №№ 535/2006г. по д. № 405/2006г. на ВТОС и 2513/2009г. по адм.д. № 11612/2008г. на ВАС.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за материалната доказателствена сила на ревизионния акт, предвид данните по делото за извършване на първата инвентаризация около две години преди отразената в акта за начет дата, и с оглед посочената от касатора съдебна практика по прилагането на чл. 301 ГПК /отм./. В решение № 1501/11.10.1956г. по гр.д. № 6465/56г. І г.о. на ВС е изразено принципното становище, че за да имат фактическите констатации в ревизионния акт презумптивна доказателствена сила, необходимо е тези фактически констатации да са документирани с необходимите писмени доказателства, даващи вярно и точно отражение на наличността на стоково-материални ценности към датата на ревизията.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 15.04.2009г. по в.гр.д. № 1075/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на П. Н. Н. и Д. М. Н., двамата от с. Д., обл. Пловдивска, в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена д. такса по сметка на ВКС в размер на 187,63лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена д. такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: