ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Наказателна колегия
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 156
София, 07.08.2017 година
Павлина Панова – Зам. – председател на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия, като разгледах касационна жалба от подсъдимия М. К. З. и защитника му адв. С. Ш. от АК – Пловдив, с вх. № 7602/01.08.2017г., срещу нова въззивна присъда № 129 от 12.05.2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 14.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 609/2016 г., по описа на Районен съд – Царево, подсъдимият М. К. З. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
На основание чл. 23 от НК е определено общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца.
Със същата присъда е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия М. З. наказание по н.о.х.д. № 95/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
С присъда № 129 от 12.05.2017 г. на Окръжен съд – Бургас е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК като същият е оправдан по това обвинение.
Първоинстанционната присъда е отменена и в частта за определяне на общо наказание, а в останалата част е потвърдена.
На 19.05.2017 г., в законоустановения срок, подсъдимият М. З. и защитника му са подали обща касационна жалба срещу нова въззивна присъда от 12.05.2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, която обаче не отговаряла на изискванията за съдържание, посочени в чл. 351, ал. 1 от НПК /не ставало ясно какво се обжалва, какви са касационните основания и данните, които ги подкрепят/. С разпореждане от 30.05.2017 г. Окръжен съд – Бургас е указал да бъде уведомен жалбоподателя за наличието на допуснатите несъответствия и възможността за тяхното отстраняване. За изпълнение на горното защитникът на подсъдимият е уведомен със съобщение от 12.06.2017 г.. В предоставения от въззивния съд срок е депозирано допълнение към касационната жалба, което отново не съответства на разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК. Съдържанието му е идентично с това на първоначалната жалба, като единствено е уточнено, че се обжалва решението, в частта, в което подсъдимият З. е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Въпреки, че указанията на въззивния съд не били изпълнени изцяло, делото е администрирано до ВКС. След направена преценка по допустимост на касационната жалба и допълнението към нея, считам, че е невъзможно образуване на касационно производство по Глава двадесет и трета пред ВКС поради следните съображения:
НПК изисква касационният жалбоподател да посочи коя част на присъдата или решението обжалва – чл. 351, ал. 1 от НПК. В конкретния случай, подсъдимият обжалва въззивния съдебен акт, в частта, в която има характеристиките на нова присъда. Законодателят не е поставил като условие вида на присъдата /осъдителна или оправдателна/ при преценка подлежи ли на касационно обжалване конкретния съдебен акт. От това следва, че по отношение на оправдания подсъдим не съществува забрана за обжалване на присъдата, в оправдателната й част, щом като същата има характеристика на нова въззивна присъда. Съществува обаче ограничение в правото на обжалване по отношение на оправдания подсъдим. По аргумент на чл. 349, ал. 3 от НПК, подсъдимият може да подава касационна жалба, единствено когато са нарушени неговите права и законни интереси. В настоящата жалба и допълнението към нея, обаче подсъдимият не е посочил кои негови права и интереси счита за нарушени при признаването му за невиновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. Вместо това са изложени единствено лични съждения за това, че щом е оправдан за едното престъпление, следва да бъде оправдан и за другото, и обратното. Липсата на конкретни данни за нарушени права и законни интереси на подсъдимия, определят съдържанието на жалбата като несъответстващо на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, а това от своя страна води до невъзможност за извършване на проверка от Върховния касационен съд на оспорвания съдебен акт. И това е така, защото касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което не може да има бланкетен характер. Ревизионното начало не е характерно за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалваните части и страни и се отнася само за посочените касационни основания.
Горното налага делото да се върне на Окръжен съд – Бургас, който да даде 7 – дневен срок на касационните жалбоподатели да посочат кои права и законни интереси на подсъдимия М. З. са нарушени при оправдаването му за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, в какво се състои конкретното нарушение и до ангажираното на кое касационно основание е довело това, като изрично им бъде указано, че ако несъответствието не бъде отстранено, жалбата ще им бъде върната. Да се укаже още веднъж, че въззивният съдебен акт, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, не представлява нова присъда по смисъла на чл. 346, ал. 2 от НПК, а има характеристиките на въззивно решение. В тази част съдебният акт е влязъл в сила и не подлежи на инстанционен контрол.
За пълнота на изложението следва да се каже, че от материалите по делото липсват съобщения до страните, от които да се установява връчване на препис от първоначалната касационна жалба на подсъдимия и защитника му. Това налага, при изпълнение на горните указания, да се връчат и преписи от касационна жалба с вх. № 7270/22.05.2017 г. на Окръжен съд – Бургас на подсъдимия М. З., другия му защитник адв. Ж. Н. и Окръжна прокуратура – Бургас.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Окръжен съд – Бургас за изпълнение на указанията в настоящето разпореждане с всички произтичащи от това последици.
ЗАМ. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ст