ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Наказателна колегия
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 168
София, 22.07.2019 година
Галина Захарова – Зам. – председател на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия, като разгледах жалба на осъдения Р. И. С. с вх. № 6442/04.07.2019 г. по описа на ВКС и допълнително постъпили две жалби от осъдения с вх. № 6268/10.07.2019 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
Първоначално постъпилата жалба представлява искане за образуване на производство пред ВКС за възобновяване на н.о.х.д. № 2971/2004 г. по описа на ОС – Пловдив, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК.
Искането е изпратено от осъдения по пощата (п.к. от 13.06.2019 г.) и е постъпило във ВКС на 14.06.2019 г., регистрирано с вх. № 5478/14.06.2019 г. С оглед преценка за образуване на производство делото е изискано от ОС – Пловдив, като последното е постъпило в регистратурата на ВКС на 04.07.2019 г. с получен вх. № 6442/04.07.2019 г.
Междувременно по делото са постъпили нови две жалби от осъдения С. с вх. № 20923/08.07.2019 г. и вх. № 20924/08.07.2019 г. на ОС – Пловдив, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 НПК.
От данните по делото се установява следното:
С присъда № 226/29.10.2007 г., постановена по н.о.х.д. № 2971/2004г., Пловдивкият окръжен съд е признал Р. И. Д. /понастоящем с фамилия С./ за виновен да е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 12 /дванадесет/ години.
С решение по в.н.о.х.д. № 576/2007 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е била изменена, като наложеното на Р. Д. наказание било намалено на 9 /девет/ години лишаване от свобода.
Решението на въззивната инстанция е оспорено по касационен ред по жалба на подсъдимия, като с решение № 196 от 16.05.2008 г. по н.д. № 145/2008 г. на I н.о. на ВКС същото е оставено в сила.
Искането за възобновяване на н.о.х.д. № 2971/2004 г. по описа на ОС – Пловдив се явява недопустимо.
Подадено от осъдения искане за възобновяване на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е процесуално недопустимо, тъй като е подадено много извън шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. Видно от справка с рег. № 122 от 08.07.2019 г. на Министерство на правосъдието на Република България, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Затвор Пловдив, датата, на която е приведено в изпълнение наказанието на осъдения Р. И. С. е 20.03.2009 г. Тази дата следва да бъде счетена за достоверна и като най-късна такава, на която осъденият е узнал за влязлата в сила присъда, по която е осъден.
По отношение на посоченото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК следва да се отбележи, че е недопустимо влязло в законна сила решение за проверка по реда на редовния триинстанционен контрол от Върховен касационен съд да бъде ревизирано по реда на Глава тридесет и трета от НПК „Възобновяване на наказателни дела“, с изключение на съдебните актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от НПК. В настоящия случай, оспореното присъда е проверена по касационен ред и не попада в посочените по – горе изключения. Освен това искането не е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а именно в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт, поради което искането за възобновяване, в частта, в която се претендира наличие на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК също е недопустимо.
Във връзка с последващи осъждания на Р. С. са издадени ЕЗА от 12.01.2015 г. и ЕЗА от 16.02.2015 г. на РП – Русе. Същият е задържан на територията на Република Франция, като е постъпил в Затвора – Белене на 15.04.2016 г. Следователно посочването на чл. 422, ал. 1, т. 6 НПК от страна на осъдения също не дава основание за образуване на производство по реда на възобновяването, тъй като и това искане е направено много извън срока по чл. 421, ал. 3 НПК.
ВКС не може да образува производство по Глава тридесет и трета от НПК и на останалите посочени правни основания – по чл. 422, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, тъй като молителят не е от кръга лица, които могат да направят такова искане. Съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК, компетентен да направи искане за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК е съответният окръжен прокурор.
Поради изложените по – горе съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдения Р. И. С. – за сведение.
Делото да се върне на Окръжен съд – Пловдив.
ЗАМ. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
са