ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул.”Витоша” № 2, Наказателна колегия
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 188
София, 06.08.2018 година
Галина Захарова – Председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах жалбата на А. А. Ч., чрез адв. Д. М. и изпратеното ни в.ч.н.д. № 328/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с вх. № 7571/06.08.2018 г. по описа на ВКС,
У С Т А Н О В И Х :
Жалбата на А. Ч. е насочена срещу определение от 05.06.2018г. постановено по в.ч.н.д. № 328/2018г. по описа на Апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.05.2018г. по ч.н.д. № 1041/2018г. на Окръжен съд – Пловдив. С последното е взета мярка временно задържане за срок до 40 дни спрямо А. Ч., която да осигури подаване на молба за екстрадиция в този срок от молещата страна и явяване на лицето в последващо производство по екстрадиция. В жалбата се твърди, че към настоящия момент такова производство не е било образувано. Изложени са данни за наличие на основания по чл. 7, т. 4 от ЗЕЕЗА, при които следва да се откаже екстрадиция. Иска се незабавно освобождаване на Ч. от ареста.
С разпореждане № 303 от 03.08.2018г. на съдия Х. К. от Апелативен съд – Пловдив е изпратено по компетентност на ВКС: в.ч.н.д. № 328/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ч.н.д. № 1041/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, ч.н.д. № 1287/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, в.н.ч.д. № 430/2018г. на Апелативен съд – Пловдив и ч.н.д. № 1293 на Окръжен съд – Пловдив, ведно с жалбата на А. Ч.. В разпореждането си съдията се е мотивирал с обстоятелството, че производствата по екстрадиция и производствата по вземане на мярка за неотклонение на исканото лице са влезли в сила, от което очевидно черпи основание от това за образуване на производство по Глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела“.
За произнасянето по жалбата на молителя е необходимо да се проследи движението на производството и постановените в тази връзка съдебни актове.
Производството е по реда на ЗЕЕЗА.
С определение от 28.05.2018г. по ч.н.д. № 1041/2018г. на Окръжен съд – Пловдив е взета мярка временно задържане за срок до 40 дни спрямо исканото лице А. Ч., която да осигури подаване на молба за екстрадиция в този срок от молещата страна и явяване на лицето в последващо производство по екстрадиция.
С протоколно определение № 383/05.06.2018г. по в.ч.н.д. № 328/2018г. по описа на Апелативен съд е потвърдено определение от 28.05.2018г. по ч.н.д. № 1041/2018г. на Окръжен съд – Пловдив.
С протоколно определение № 811/06.07.2018г. по ч.н.д. № 1287/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 15 от ЗЕЕЗА е взета спрямо исканото лице мярка за неотклонение задържане под стража до приключване на производството по екстрадиция. Определението не е било обжалвано.
С решение № 197/13.07.2018г. по ч.н.д. № 1293/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е допусната екстрадиция на руския гражданин А. Ч. по молба за екстрадиция, депозирана от Генералната прокуратура на Руската Федерация от 25.06.2018г., във връзка с наказателно преследване за престъпление по част 3 на чл. 30 и по т. Г на част 4 от чл. 288 т.1 от НК на Руската Федерация. След постановяване на решението, съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение на исканото лице и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА е взел спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото му предаване на Руската Федерация.
С решение № 223/24.07.2018г. по в.н.ч.д. № 430/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено решението на окръжния съд. Постановено е незабавно на основание чл. 20, ал. 4 от ЗЕЕЗА да се изпрати препис от решението на Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и ВКП за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.
Намирам, че ВКС е сезиран с недопустимо искане за образуване на каквото и да е производство пред настоящия съд.
На първо място, от посочената по – горе хронология на делото, е очевидно, че производството по екстрадиция е приключило и решението на по в.н.ч.д. № 430/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив подлежи единствено на изпълнение. Продължителността на мярката задържане под стража, взета от съда при допускане на екстрадицията, ще е до фактическото предаване на лицето на органите на издаващата държава. Поради това е изначално недопустимо да се образува производство пред съда, включително пред ВКС, по контрол върху взетата спрямо Ч. мярка временно задържане за срок до 40 дни.
На второ място, е недопустимо образуване на производство по възобновяване на наказателното дело.
Постановеният съдебен акт, с който е допусната екстрадиция на исканото лице, не е сред изчерпателно посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК актове, подлежащи на проверка по реда на Глава 33 от НПК „Възобновяване на наказателни дела“. Независимо, че в чл. 66 от ЗЕЕЗА е посочено, че разпоредбите на НПК се прилагат при липса на специални правила, нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е неприложима по аналогия. Предвид спецификата на производството по ЗЕЕЗА, приложимостта към него на особените правила по чл. 419-426 от НПК не би могла да стане чрез общо препращане, а само с изрично такова, каквото обаче законодателят не е предвидил. Въпреки че са решения, влезли в сила и „непроверени по касационен ред“, актовете на съдилищата по дела за ЕЗА не подлежат на контрол по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила решения.
По изложените съображения,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОТКАЗВАМ образуване на производство пред ВКС.
Препис от настоящето разпореждане да се изпрати на А. А. Ч. и адв. Д. М. на посочените в жалбата адреси.
Делото, ведно с настоящото разпореждане, да се върне на Апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст