Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 204
София, 06.10.2017 година
Татяна Кънчева – Председател на второ наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искане от осъдения Р. В. П., чрез изрично упълномощен зашитник адв. Д. Б., за възобновяване на н.о.х.д. № 787/2013г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, с вх. № 9546/05.10.2017 г. по описа на ВКС,
У С Т А Н О В И Х:
С присъда, постановена на 16.10.2014 г. по н.о.х.д. № 787/2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Р. В. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1, предл. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години
С решение от 30.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 87/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционната присъда е изменена като деянието е преквалифицирано по чл. 212, ал. 4, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Намален е и размерът на наказанието от тринадесет години „лишаване от свобода“ на седем години лишаване от свобода.
Въззивното решение е оспорено по касационен ред по жалба на подсъдимия П.. С решение № 462 от 26.11.2015г. по н.д. № 1374/2015г. на I н.о. на ВКС е оставено в сила решение от 30.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 87/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
В настоящето искане молителят твърди за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и черпи основание от тях за ревизия на влязлата в сила присъда. Изложени са и съображения за наличие на основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, макар в искането грешно да е посочено като основание чл. 420, ал. 1, т. 1 и 3 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК.
На първо място, по отношение на посоченото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, искането е недопустимо. Съгласно тази правна норма, искане за възобновяване на наказателно дело може да бъде направено от осъдено лице за престъпление от общ характер по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред, когато са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, с изключение на съдебните актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от НПК.
Както стана ясно по – горе, решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е проверено по касационен ред и не попада в посочените по – горе изключения, поради което е недопустимо възобновяване на наказателното производство.
По отношение на отправено искане за възобновяване на наказателното производство на основания по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, искането същото е недопустимо, тъй като не е направено от надлежна страна. Подсъдимият и защитникът му не разполагат със самостоятелна процесуална легитимация да правят искане за възобновяване на делото на тези основания. Искане за възобновяване на производството по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК може да направи окръжният, съответно военният прокурор, както и ръководителят на специализираната прокуратура /виж чл. 420, ал. 1 от НПК/. В настоящия този случай, осъденият П. разполага единствено с възможността да отправи искането си до Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Пловдив, който е компетентен да изготви съответното предложение за възобновяване на наказателното дело до ВКС, след извършена преценка за наличие предпоставките това.
Поради изложените по – горе съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върне на Окръжен съд – Пловдив.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдения Р. В. П., чрез адв. Д. Б. от САК, на посочения в искането адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст