ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Наказателна колегия
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 23
София, 31.01.2018 година
Галина Захарова – Председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах изпратеното на основание чл. 44, ал. 1 от НПК разпореждане от 22.01.2018г. по н.о.х.д. № 149/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, с вх. № 739/22.01.2018 г. по описа на ВКС,
УСТАНОВИХ:
Настоящото наказателно производство постъпва за пореден път във ВКС по повод искане за образуване на частно касационно производство по чл. 44, ал. 1 от НПК.
Дългосрочното развитие по делото е подробно описано в разпореждане на съдия-докладчик от Специализирания наказателен съд (СпНС) от 18.12.2017 г. по НОХД № 3765/2017 г. по описа на същия съд, с което съдебното производство по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския градски съд (СГС) като компетентен да разгледа повдигнатото с обвинителен акт от Специализираната прокуратура обвинение срещу Х. Ц. В. за престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
По цитирания обвинителен акт е било образувано НОХД № 5999/2017 г. по описа на СГС, като с разпореждане от 22.12.2017 г. съдията-докладчик отново е прекратил съдебното производство, като е приел, че компетентен да разгледа и реши делото е СпНС. Вместо обаче да повдигне спор за подсъдност пред ВКС, съдията-докладчик е изпратил делото на Специализираната прокуратура, която на свой ред отново е внесла делото в СпНС със същия обвинителен акт.
Пред СпНС е било образувано съдебно дело под нов номер – НОХД № 149/2018 г. Отстоявайки позицията си, че не е компетентен да разгледа делото, с разпореждане от 22.01.2018 г. съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото по компетентност на ВКС.
Намирам, че ВКС е сезиран с недопустимо искане на съдията-докладчик от Специализирания наказателен съд за решаване на спор за подсъдност.
Спорът за подсъдност възниква между две конкретни съдилища, всяко от които преценява, че не е компетентен да разгледа и реши делото, и същевременно намира, че е компетентен другият съд. В случая „изпращащ” съд, в който първоначално е било внесено за разглеждане делото (НОХД № 3765/2017 г.), се явява СпНС. Съдията-докладчик по това дело е заключил, че делото не му е подсъдно. Направил е и следващата преценка – по въпроса кой съд е компетентен да го разгледа, като е счел, че това е СГС. В качеството си на съдия-докладчик при „получаващия” делото съд, съдията от СГС е оспорил становището на СпНС, че делото (вече образувано под номер НОХД № 5999/2017 г. по описа на СГС) не му е подсъдно, приел е, че именно този съд – СпНС – е компетентен да го разгледа и реши, като е отказал да го приеме за разглеждане и също е прекратил съдебното производство. Вместо обаче да повдигне спор за подсъдност пред ВКС, съдията-докладчик неправилно го е изпратил на Специализираната прокуратура. Това незаконосъобразно действие на „получаващия” съд е предпоставило по-нататъшните процесуални усложнения по делото.
Процедурата по чл. 44, ал. 1 от НПК е установена, именно за да се преклудира възможността за взаимно препращане на делото между „изпращащия” и „приемащия” съдилища, всеки от които счита, че не е компетентен да разгледа делото. Така на практика се е случило в разглеждания казус – тъй като въпросът за подсъдността не е бил окончателно решен от ВКС, съдията-докладчик от СпНС пак е отказал да приеме делото за разглеждане (образувано с номер НОХД № 149/2018 г. по описа на СпНС след внасянето му в този съд от Специализираната прокуратура в изпълнение на незаконосъобразното разпореждане от 22.12.2017 г. на съдията-докладчик от СГС по НОХД № 5999/2017 г.).
Независимо, че е бил поставен в ситуация отново да разглежда въпрос, по който вече е изразил становището си с разпореждането от 18.12.2017 г. по НОХД № 3765/2017 г., съдията при СпНС е бил длъжен да съобрази, че от формална гледна точка е сезиран с обвинителен акт по ново дело – НОХД № 149/2018 г. При преценка за липса на компетентност съгласно правомощията си по чл. 247а, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 2, пр. 1 от НПК той е следвало да прекрати съдебното производство по делото и да го прати пак на СГС, а не директно да изпраща делото на ВКС.
В разглежданата хипотеза не СпНС, а съдът, на който делото бъде изпратено за разглеждане, разполага с правомощията да повдигне спор за подсъдност, ако прецени, че делото не му е подсъдно.
Намирам, че в случая е недопустимо да се образува частно касационно производство по чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между СпНС и СГС, тъй като по НОХД № 149/2018 г. СпНС нито е прекратил производството по делото си (т. е. производството продължава да е висящо пред СпНС), нито пък може да повдига спор за подсъдност, тъй като се явява „изпращащ” съд.
Поради това делото следва да се върне на СпНС. В случай, че поддържа становище за липса на компетентност, съдията-докладчик трябва да се произнесе с прекратителен диспозитив и да изпрати делото на съда, който счита, че е компетентен да го реши. Когато на свой ред прецени, че делото не му е подсъдно, „получаващият” съд следва също да прекрати производството по образуваното по неговия опис дело и да повдигне спор за подсъдност пред ВКС за окончателно разрешаване на въпроса. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2, пр. 2 от НПК визира случаите, когато съдът, в който е внесен обвинителният акт, действа в ролята на първоначално „изпращащ” съд. Когато този съд се явява „получаващ”, какъвто е настоящият случай, очевидно е безпредметно делото да се изпраща на прокурора, тъй като той вече ясно е заявил позицията си по въпроса за подсъдността с внасянето на обвинителния акт в СпНС. (ВКС многократно е имал повод да се произнася по спорове за подсъдност конкретно между СГС и СпНС, повдигнати от СГС – например Определение № 48 от 02.05.2017г. на ВКС по ч.н.д. № 422/2017г., трето н.о., НК; Определение № 79 от 23.05.2017г. на ВКС по ч.н.д. № 509/2017г., първо н.о., НК и др.).
По изложените съображения,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОТКАЗВАМ образуване на производство по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по разпореждането на съдия-докладчик от СпНС от 22.01.2018 г. по НОХД № 149/2018 г. по опаса на СпНС.
Делото, ведно с настоящото разпореждане, да се върне на СпНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст