Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 232
гр. София, 09.11.2017 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като разгледах искането на Е. И. И. (вх. № 10741 от 07.11.2017 г.), подадено чрез адв. А. от САК, за възобновяване на н. д. № 313/2017 г. по описа на ВКС, I н. о., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 5 от НПК и отмяна на постановеното по същото дело решение № 97 от 24.04.2017 г.,
У С Т А Н О В И Х :
С присъда по н.о.х.д. № 27/2013 г. Окръжният съд – гр. Монтана, е осъдил подсъдимия И. на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил за срок от пет години. С решение по в.н.о.х.д. № 868/2014 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител П. И., САС е потвърдил първоинстанционната присъда. С решение № 163 от 27.07.2015 г. по к.д. № 14/2015 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител, ВКС, ІІІ н. о., е отменил решението по в.н.о.х.д. № 868/2014 г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение по в.н.о.х.д. № 703/2015 г. САС е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил приложението на чл. 66 от НК; определил е наказанието три години лишаване от свобода да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; постановил е по отношение на подсъдимия да се полагат медицински грижи по чл. 40, ал. 4 от НК; отменил е присъдата в частта относно веществените доказателства, като е постановил отнемането им. С решение № 122 от 30.06.2016 г. по к.д. № 433/2016 г., образувано по жалби на подсъдимия и на частния обвинител, ВКС, ІІ н. о., е отменил повторно решението на въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
С решение № 20 от 17.01.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 697/2016 г. САС е изменил присъдата на ОС – гр. Монтана, като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на седем години; отменил е приложението на института на условното осъждане; определил е наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим; постановил е и мерки по чл. 40, ал. 4 от НК. В останалата част присъдата на ОС – гр. Монтана е била потвърдена. С решение № 97 от 24.04.2017 г. по н.д. № 313/2017 г. по описа на ВКС, І н. о., образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия, решението на САС № 20 от 17.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 697/2016 г. е било оставено в сила.
Предвид описаното развитие на процеса, преценката за допустимостта на искането за възобновяване е свързана с характера на производството, протекло при третото му разглеждане от касационната инстанция. Този извод пряко следва от императивното задължение на касационния съд при трето разглеждане на делото да го реши, без да го връща за ново разглеждане – чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. В тази хипотеза ВКС разполага с две възможности – първо, да реши делото като класическа касационна инстанция в рамките на редовния триинстанционен контрол, в който случай възобновяване на наказателното производство е допустимо единствено на основанията по чл. 422, ал. 1 от НПК извън това по т. 5, която касае съдебни актове, непроверени по касационен ред.
Втората възможност, която разпоредбата на чл. 354, ал. 5 изр. 2 от НПК предоставя на касационния съд, е да встъпи в правомощията на въззивната инстанция. Касационният състав, разглеждащ наказателното дело за трети път, може да извърши самостоятелна оценка на фактите и при необходимост да стигне до нови фактически изводи, както и разполага с възможност да събира допълнителни доказателства с оглед правилното решаване на делото. При такива именно случаи е въведено специалното основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 5, изр. 2-ро от НПК, защото е възможно ВКС за първи път в хода на целия наказателен процес по конкретно дело да постанови осъдителна присъда по обвинение, за което подсъдимият е бил оправдан или да оправдае осъден подсъдим, без да съществува възможност за атакуване на съдебния му акт чрез редовните способи за обжалване.
С решението № 97 от 24.04.2017 г. по н.д. № 313/2017 г. по описа на ВКС, I н.о., чиято отмяна по реда на възобновяването се претендира, касационният състав е оставил в сила решение № 20 от 17.01.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 697/2016 г. на Апелативен съд – гр. София, като не е упражнил правомощия на въззивна инстанция, за която хипотеза единствено е предвидена възможността за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Преценката за допустимост на проверката на този съдебен акт не може да се обвързва нито само с броя на проведените пред ВКС производства, нито само с резултата от тези проверки, съобразно съдържанието на крайния съдебен акт. От значение е съвкупната оценка на извършените от касационния състав действия в рамките на предоставените му от закона правомощия на въззивна инстанция и съдържанието на постановения от него съдебен акт (в този смисъл е решение № 69 от 28.04.2014 г. по н.д. № 1392/2013 г. по описа на ВКС, I н.о.). Проверката по посочения процесуален ред е допустима само при упражняване от касационната инстанция на правомощията на въззивна такава, т. е. при провеждане на съдебно следствие от третата инстанция за събиране на допълнителни доказателства и направени нови фактически изводи; при приемане на нови фактически положения и без провеждане на въззивно съдебно следствие; при утежняване положението на подсъдимия с налагане на наказание за по-тежко наказуемо престъпление; при постановяване за първи път на осъдителна присъда по отношение на оправдан подсъдим или на оправдателна такава по отношение на осъдено лице. В случай, че касационната инстанция не е упражнила някое от посочените по-горе въззивни правомощия, искането за възобновяване е недопустимо, тъй като е насочено към решение, постановено от касационната инстанция в рамките на редовния триинстанционен контрол (в този смисъл е решение № 35 от 13.03.2017 г. по н.д. № 1330/2016 г. по описа на ВКС, II н.о. ).
Съдебният състав, разгледал и решил н.д. № 313/2017 г. по описа на ВКС, I н.о., се е ограничил единствено до характерните за касационната инстанция правомощия, поради което искането на осъдения Е. И., подадено чрез адв. А. от САК, не е годно средство да инициира производство по възобновявяне на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 5 от НПК и следва да бъде върнато на подателя като недопустимо.
По изложените съображения
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК по подаденото искане с вх. № 10741 от 07.11.2017 г. за възобновяване на наказателното производство по к.н.д. № 313/2017 г., на ВКС, I н. о.
Делото ведно с искането да се върне на Окръжен съд – гр. Монтана.
Преписи от разпореждането да се изпратят на осъдения Е. И. И. и на адв. А. от САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
АН /ГАЛИНА ЗАХАРОВА