РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 242
София, 24.10.2018 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих подадената касационна жалба от адв. А. Г., защитник на подсъдимия Й. Д. Д., против решение № 288 от 11.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1151/2017 г. на Софийския апелативен съд с вх. № 9850/23.10.2018 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
Макар и подадена в срок, касационната жалба на защитника не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК и не може да послужи като основание за образуване на касационно производство по глава двадесет и трета от НПК.
За разлика от въззивния съд, който съгласно чл. 314 от НПК проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, касационният съд на основание чл. 347, ал. 1 от НПК контролира атакувания съдебен акт само в обжалваната част и в рамките на наведените доводи. Визираните в касационната жалба основания предопределят обхвата на касационната проверка. От това положение произтича необходимост от мотивиране на касационната жалба съгласно завишените изисквания на чл. 351, ал. 1 от НПК – да се посочи изрично и конкретно съответната част от съдебния акт, от която страната е останала недоволна, претендираните основания и данните, които ги подкрепят. Ако касаторът не е изтъкнал конкретни доводи, които аргументират искането му, ВКС няма правомощия по свой почин и по собствено усмотрение да замести непълнотата на сезиращия документ.
С касационната жалба на адв. Г. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Във връзка с първия касационен повод в жалбата не се съдържат никакви доводи.
По отношение на оплакването за процесуални нарушения са изложени твърдения за недоказано авторство (липса на преки доказателства или на верига от косвени такива, които да водят до единствено възможен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, в които е обвинен), за осъждане на подсъдимия единствено въз основа на предположения и за нарушение на изискванията за пълна и всестранна проверка на правилността на първоинстанционната присъда. Така обобщено формулираните твърдения на касатора не са мотивирани с конкретни данни и съображения, от които да стане ясно кои именно констатации на въззивния съд имат характер на предположения, в какво се изразява претендираната недостатъчност на въззивната проверка, кои факти и обстоятелства са били игнорирани при постановяване на атакуваното решение.
Констатираната непълнота на касационната жалба препятства осъществяването на съдържателен касационен контрол, а от друга страна, ограничава процесуалното право на останалите страни в процеса да узнаят ясно и недвусмислено върху какви точно доводи и конкретни данни се основават възраженията на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 351, ал. 4 от НПК, на която се е позовал касаторът, дава право на страните до даване ход на делото пред касационния съд да представят допълнения към жалбата, респ. протеста. Тази процесуална възможност е предоставена за допълване на вече изложени в жалбата доводи. Тя предполага наличието на годен по съдържание – мотивиран в достатъчна степен – процесуален документ, доводите в който могат да бъдат допълнително доразвити и детайлизирани. Цитираната норма не допуска възможност за излагане на касационни основания, доводи и данни в тяхна подкрепа за първи път, като не отменя, нито замества изискването на ал. 1 за необходимите реквизити на съдържанието на касационната жалба.
По тези доводи намирам, че делото следва да бъде върнато на изпращащия съд. Непълнотата на касационната жалба – неизлагането на конкретни данни в подкрепа на заявените с жалбата касационни основания – е предпоставка съдията от въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК, като посочи на касатора в какво точно се състои нередовността на касационната жалба, да му укаже да отстрани пропуските в седмодневен срок, като го предупреди и за последиците от неизпълнението. Допълнението към жалбата, ако постъпи такова, следва да бъде надлежно администрирано по отношение на останалите страни.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по касационна жалба на адв. Г., защитник на подсъдимия Й. Д. Д., против решение № 288 от 11.07.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1151/2017 г. на Софийския апелативен съд, с вх. № 9850/23.10.2018 г. на ВКС.
Делото да се върне на Софийския апелативен съд за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
гп ( ГАЛИНА ЗАХАРОВА)