РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 243
гр. София, 27.11.2017 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като проверих подадената от адв. Л. Г. а от АК–гр. София, защитник на подсъдимия П. М. М., касационна жалба, с вх. № 93341 от 11.07.2017 г. на СГС и касационна жалба – допълнение с вх. № 156171 от 21.11.2017 г. на СГС, с вх. № 11549 от 27.11.2017 г. на ВКС, срещу присъда № 189 от 03.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1824/2017 г. на Софийския градски съд,
У С Т А Н О В И Х:
Подадените касационна жалба и допълнение към нея не могат да послужат като основание за образуване на производство по Глава двадесет и трета от НПК. Същите не отговарят на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не посочват данни, които подкрепят заявените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. В жалбата защитникът е посочил, че ще изложи допълнителни съображения след запознаване с мотивите към присъдата. С разпореждане от 09.11.2017 г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. № 1824/2017 г. на Софийския градски съд е разпоредил защитникът да бъде уведомен за изготвените мотиви, за да може да допълни жалбата.
Видно от приложените съобщения по делото, на 14.11.2017 г. е връчено съобщение на защитника, в което е посочено, че в седемдневен срок жалбата може да се допълни, предвид изготвените мотиви към присъдата. Съобщение не е изпращано на подсъдимия, който е самостоятелна страна в процеса и има право сам да изправи съдържанието на бланкетната жалба, изготвена от защитника му.
Съдията-докладчик, констатирайки бланкетността на касационната жалба, е следвало да укаже седемдневен срок на подсъдимия и на неговия защитник, в който те е следвало да допълнят жалбата като изправят непълнотите и нередовностите в нея с оглед съдържанието на изготвените мотиви, и да ги предупреди, че в противен случай жалбата ще бъде върната по реда на чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК.
На 21.11.2017 г. е подадена касационна жалба – допълнение от защитника, но тя на практика преповтаря бланкетното съдържание на първоначално подадената жалба и също не отговаря на изискуемото съдържание с оглед разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не посочва конкретно касационно основание и не излага данни в негова подкрепа. Липсата на конкретни данни в подкрепа на конкретно касационно основание, определят съдържанието на жалбата като несъответстващо на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, а това от своя страна води до невъзможност за извършване на дължимата надлежна проверка от ВКС на оспорвания съдебен акт. Това е така, защото касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което не може да има бланкетен характер. Ревизионното начало е характерно за производството пред въззивната инстанция, но не е присъщо за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалваните части и обжалвалите страни и се отнася само до посочените касационни основания. С придружително писмо от 27.11.2017 г. Софийският апелативен съд неправилно е администрирал касационната жалба и допълнението към нея като разпоредил изпращането на делото на ВКС по компетентност, вместо да изпълни процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НПК, а именно – да даде ясни и точни указания за конкретизиране на жалбата, да посочи срок за изпълнението на дадените указания и да уведоми страната за последиците от неизпълнението им.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по така подадената касационна жалба и касационна жалба – допълнение, с вх. № 11549 от 27.11.2017 г. на ВКС.
Делото да се върне на Софийския градски съд за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
А.Н. / ГАЛИНА ЗАХАРОВА /