4
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 33
Гр. София.06.02.2014 г.
Татяна Върбанова – Председател на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, след проверка на данните по преписка с вх.№ 12634/10.09.2013 г., констатирах следното:
Преписката е образувана по постъпила молба на [фирма]/н/ за отмяна на арбитражно решение по ВАД № 9/20012 г. на АС – В.Т.. С разпореждане № 300/10.10.2013 г. молбата е върната поради неизпълнение на дадените указания във връзка с отстраняване на констатирани нередовности /разпореждане от 12.09.2013 г./.
След постановяване на определение № 774/19.11.2013 г. по ч.т.д. № 4071/2013 г. и с оглед указанията на тричленния съдебен състав на ВКС, на 22.11.2013 г. Председателят на ІІ т.о. е разпоредил да се връчи препис от разпореждането от 12.09.2013 г. на посочения едва с частната жалба съдебен адрес на ищеца. Дадени са и допълнителни указания на молителя да представи и разрешение на съда по несъстоятелността за упълномощаването на адв. А.. За изпълнение на указанията е даден едноседмичен срок, считано от съобщението, което е надлежно връчено на 03.12.2013 г. В рамките на този срок и въз основа на молба вх.№ 11838/11.12.2013 г., изпратена по пощата, с която са изпълнени част от указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, на основание чл.63, ал.1 ГПК е продължен срока за внасяне на дължимата държавна такса, както и за представяне на разрешение на съда по несъстоятелността по чл.660, ал.2 ТЗ, с три седмици, считано от изтичане на първоначалния срок/ чл.63, ал.2, изр.2 ГПК/.По делото е приложено и съобщение за продължаването на срока, връчено на 24.01.2014 г., но то е ирелевантно за началото на продължения срок, както всъщност се твърди и в молбата от 31.01.2014 г. Даденият допълнителен срок е изтекъл на 02.01.2014 г. В рамките на този срок и до 30.01.2014 г., вкл., по преписката не са постъпвали книжа, нито е искано ново продължаване на срока за цялостно изпълнение на дадените указания.
С молба вх. № 978/31.01.2014 г., подадена от процесуалния пълномощник на ищеца, е направено искане за възстановяване на изтеклия на 02.01.2014 г. допълнителен триседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса и за представяне на разрешение на съда по несъстоятелността по чл.660, ал.2 ТЗ. С молбата са представени следните книжа: молба от 21.09.2012 г. от синдика на [фирма] за даване на разрешение за упълномощаване на адв. И. А. за осъществяване на процесуално представителство по изрично посочените: арб.дело № 9/2012 г. на АС-В.Т. и по арб.дело № 10/2012 г. на АС – В.Т., с разпореждане от 21.09.2012 г. на съда по несъстоятелността за даване на разрешение по реда на чл.660, ал.2 ТЗ; молба от синдика до СГС с вх. № 141739/11.12.2013 г. с искане за разрешаване разпореждане със сумата 1 916.00 лв. – дължима ДТ по подадената молба с правно основание чл.47 ЗМТА, предмет на преписката, върху която има разпореждане от председателя на 12 състав, Търговско отделение на СГС за даване на разрешение за разпореждане с посочената сума. Разпореждането е от 03.01.2014 г., съобщено на синдика на 10.01.2014 г./съобразно направеното от последния отбелязване върху приложеното съобщение/. Представено е и платежно нареждане от 28.01.2014 г. за внасяне на дължимата ДТ по сметка на ВКС.
Преценявайки всички данни, считам молбата за възстановяване на срока за неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК не би могло да се допусне възстановяване на срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. В случая, за изпълнение на указанието за внасяне на дължимата ДТ е даден достатъчен срок – почти един месец, считано от връчване на първото съобщение. Действително, съдът по несъстоятелността не се е произнесъл своевременно по молбата за даване на разрешение за разпореждане с посочената сума, съставляваща дължима за исковото производство пред ВКС държавна такса, но от друга страна, молбата на синдика е подадена по пощата в последния ден от първоначално дадения срок за изпълнение на това указание. Поради това не би могло да се възприеме изцяло твърдението на молителя, че е била налице невъзможност да се изпълнят указанията само и единствено поради късното произнасяне на съда по несъстоятелността по молбата от 11.12.2013 г., т.е., че са налице независещи от молителя обстоятелства. От друга страна, молителят е разполагал и с възможност да поиска ново продължаване на срока за внасяне на дължимата ДТ, но преди изтичането на продължения вече срок.
По отношение на дадените указания за представяне на разрешение по чл.660, ал.2 ТЗ, следва да се отрази, че представеното разрешение на съда по несъстоятелността от 21.09.2012 г. касае процесуалното представителство по арбитражни дела и е неотносимо към исковото производство по чл.47 и сл. ЗМТА. Липсват данни за предприемане на необходимите действия от страна на молителя – ищец за представяне на разрешение на съда по несъстоятелността за упълномощаване на адв. А. за водене на производството пред ВКС и съответно такова разрешение не е представено с молбата по чл.64, ал.2 ГПК, в изпълнение на законовото изискване по чл.65, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното по-горе, налице са предпоставките за отказване възстановяването на срока за отстраняване нередовностите на подадената молба за отмяна на решение по арб.дело № 9/2012 г. на АС – В.Т. и съответно за връщане на молбата на основание чл.129, ал.3 ГПК. Затова Председателят на Второ отделение при ТК на ВКС
Р А З П О Р Е Д И :
ОТКАЗВА възстановяването на срока за внасяне на дължимата държавна такса и за представяне на разрешение на съда по несъстоятелността по чл.660, ал.2 ТЗ по преписка вх. № 12634/10.09.2013 г.
ВРЪЩА подадената от [фирма]/н/ молба по чл.47 ЗМТА за отмяна на решение по ВАД № 9/2012 г. на Арбитражен съд – Велико Т..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението от съдебния адресат, пред тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ НА ВКС:
/Татяна Върбанова/