РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 30
гр. София, 13.03.2020 година
Галина Тонева – председател на второ наказателно отделение във Върховния касационен съд, като проверих изпратената на ВКС по разпореждане № 196 от 11.03.2020 г. на съдията-докладчик по внохд № 328/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна частна жалба, с вх. № 1233/28.02.2020 г. по описа на същия съд, против протоколно определение от 27.02.2020 г., постановено по реда на чл. 340, ал. 3, вр. чл. 309, ал. 1 и ал. 2 от НПК по внохд № 328/2019 г. на Апелативен съд – гр. Варна, с вх. № 2150 на ВКС от 13.03.2020 г.,
УСТАНОВИХ:
С частната жалба, депозирана от адв. П. Н., ВАК, в качеството му на защитник на подсъдимия Д. К. Д., е атакувано протоколно определение от 27.02.2020 г. на Апелативен съд – гр. Варна, с което спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, и което определение е постановено след произнасяне на съда с нова въззивна осъдителна присъда № 5/27.02.2020 г. по внохд № 328/2019 г. Изрично е указано от съда, че определението, в частта относно мярката за неотклонение на подсъдимия Д., подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок, считано от датата на постановяването му.
В настоящия случай обаче ВКС е сезиран с недопустимо искане, тъй като производство пред върховната съдебна инстанция по повод проверка на взета мярка за неотклонение може да бъде инициирано единствено при наличие на лимитативно изброените в чл. 340, ал. 3 от НПК предпоставки, а именно: постановено от въззивен съд и подлежащо на касационна проверка решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 от НПК съдът е изменил осъдителна присъда и е определил наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от НК, или друго по-тежко наказание, като въззивният съд е приложил съответно и чл. 309, ал. 2 или 3 от НПК. Извън приложното поле на чл. 340, ал. 3 от НПК са останалите хипотези на упражнени правомощия от второинстанционния съд, в т.ч. при отмяна на първоинстанционна присъда и постановяване на нова такава по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК (какъвто е настоящият случай). В същия смисъл е и решение на ОСНК на ВКС от 22.03.2018 г., съгласно което: „Определенията, с които въззивната инстанция се произнася след постановяване на нова въззивна присъда по мерките за неотклонение по реда на чл. 309 от НПК, не подлежат на касационен контрол“.
Следва да се отбележи също, че законовото разрешение на чл. 309, ал. 2 от НПК не ограничава правата на подсъдимите, тъй като искане за изменение на мярка за неотклонение може да бъде направено и в рамките на касационно производство пред ВКС при атакуван по реда на инстанционния контрол съдебен акт на въззивен съд.
С оглед гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно частно производство пред ВКС по частна жалба на адв. П.Н., с вх. № 1233/28.02.2020 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.
Делото, ведно с подадената частна жалба, да се върне на Апелативен съд – гр. Варна.
Преписи от настоящото разпореждане да се изпратят на подсъдимия Д.К. Д. и неговия защитник – адв. П. Н., ВАК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
( Галина Тонева )
ХК