Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 32/08.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав Геника Михайлова разгледа ч. гр. д. № 448 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на глава Х. ГПК.
Образувано е по молба на Д. Н. Д., който иска съдия от състава на Върховния касационен съд да определи подходящ срок, в който Софийски апелативен съд да се произнесе по образуваното пред него ч. гр. д. № 3621/ 2016 г. по подадена от Д. молба за обезпечение на доказателствени средства.
В своето становище, представено по реда на чл. 255, ал. 2, изр. 2 ГПК, Софийски апелативен съд квалифицира молбата като неоснователна.
Върховният касационен съд в настоящия си състав намира молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията са следните:
Гражданското дело е образувано по искове на Д. Д. срещу [фирма], достига до втората си фаза (по обжалваното първоинстанционното решение е образувано гр. д. № 11099/ 2015 г. пред Софийски градски съд) и е висящо.
Частното гр. д. № 3621/ 2016 г., което е образувано пред Софийски апелативен съд, е по частна жалба на молителя срещу определение от 16.09.2016 г. по гр. д. № 11099/ 2015 г. на Софийски градски съд.
С определение № 3435/ 13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3621/ 2016 г. Софийски апелативен съд оставя без разглеждане частната жалба срещу определението на въззивния съд (компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК).
Това определение молителят е обжалвал, но то е потвърдено с определение № 11/ 11.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5340/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то отд.
Изложеното изключва компетентността на Софийския апелативен съд да се произнася в производство по обезпечаване на доказателствените средства (чл. чл. 207 – 209 ГПК). Неговата правораздавателна власт е ограничена до преценка за допустимостта/ основателността на частната жалба, която молителят подава срещу определението на въззивната инстанция. Тя произтича от правомощията на горната инстанция в производството по обжалване на определенията (глава Х. ГПК). Тези правомощия изключват възможността по реда на производството по глава Х. ГПК да се събират доказателства по предявените искове. Тяхната основателност/ неоснователност не е негов предмет. На второ място, всяка правораздавателна власт на Софийския апелативен съд е изчерпана, след като е влязло в сила определение № 3435/ 13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3621/ 2016 г.
Следователно дори да се квалифицира по чл. 207 ГПК някоя от многобройните молби, които Д. подава и до този съд, липсата на компетентност последният да разгледа такава молба по реда на производството по глава Х. ГПК извежда неоснователност на молбата за определяне на срок при бавност.
При тези мотиви, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Д. да определи подходящ срок, в който Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 3621/ 2016 г. да се произнесе по негово искане за обезпечаване на доказателства.
Разпореждането е окончателно.
СЪДИЯ: