Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 35
София, 07.02. 2018 г.
Тотка Калчева, Председател на І отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, след като разгледа преписка вх. № 1284/05.02.2018г., констатира следното:
Преписката е образувана във Върховния касационен съд по изпратена от Окръжен съд -Монтана частна касационна жалба на И. Ц. Д. от [населено място] против определение от 21.09.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 319/2017г. по описа на съда. Редът за обжалване на определението е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Първоначално производството е образувано пред Районен съд –Лом по предявени от [фирма] –гр. София срещу И. Ц. Д. и Д. И. Д. искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца относно припадащите се на първия ответник –И. Д. ? ид.ч.: извършеното на 14.01.2015г. Дарение на недвижим имот с данъчна оценка в размер на 6938,88 лева и извършено на 30.03.2015г. Дарение на недвижим имот с данъчна оценка в размер на 8640,37 лева. Спорът е търговски с оглед качеството на една от участващите по делото страните –търговско дружество [фирма]. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по въззивни търговски дела с цена на всеки иск до 20 000 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор размерът на цената на иска е стойността на договора, а когато договорът има предмет вещни права върху имота –данъчната оценка. С оглед на констатираното постъпилата преписка следва да се върне на администриращия съд за преценка и произнасяне по допустимост на жалбата, след съобразяване с цитираните разпоредби.
Същевременно се констатира, че частната касационна жалба е депозирана лично от лицето И. Д. и липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. При хипотеза, че администриращият съд приеме жалбата за допустима, необходимо е същата да бъде приведена в съответствие с изискванията на закона съгласно чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК. Също така към жалбата липсва платежен документ за преведена държавна такса в размер на 15 лв., дължима на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за частна жалба по гражданско дело.
По изложените съображения, Председателят на І т. о. на ВКС
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА преписка с вх. № 1284/05.02.2017г. на Окръжен съд -Монтана.
Председател на І-во отделение на ТК, ВКС:
______________