РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 35
гр. София, 13.02.2018 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение на наказателна колегия на Върховния касационен съд на Република България, като проверих подадената от адв. А. Ч. от АК – гр. С., защитник на подсъдимия В. М. Р., касационна жалба, с вх. № 1607 от 13.02.2018 г. на ВКС, срещу присъда № 304 от 11.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 5413/2016 г. на Софийския градски съд,
У С Т А Н О В И Х:
Подадената касационна жалба не може да послужи като основание за образуване на производство по Глава двадесет и трета от НПК. Същата не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не посочва данни, които да подкрепят заявените в жалбите касационни основания. В жалбата си защитникът на подсъдимия е посочил, че ще изложи допълнителни съображения след запознаване с мотивите към въззивната присъда. Видно от приложените съобщения по делото, на 30.01.2018 г. е връчено съобщение на защитника, в което е посочено, че мотивите към присъдата са изготвени, респективно – в срок жалбата може да се допълни, предвид съдържанието на изготвените мотиви към присъдата. Такова съобщение е връчено на 02.02.2018 г. и на подсъдимия чрез лице, живущо на адреса за призоваване – съпруга, която се е задължила да му го предаде.
С разпореждане от 25.01.2018 г., съдията-докладчик е констатирал бланкетността на касационната жалба, но просто е посочил, че след изтичането на седемдневен срок от връчване на съобщенията за изготвените мотиви на подсъдимия и на неговия защитник, делото следва да бъде изпратено на ВКС по компетентност.
Съдията-докладчик е трябвало и следвало да укаже на страните, че в този седемдневен срок, те следва да допълнят жалбата си като изправят непълнотите и нередовностите в нея с оглед на изготвените мотиви, от които са получили препис, и да ги предупреди изрично, че в противен случай жалбата им подлежи на връщане по реда на чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НПК. Още повече, че в подадената касационна жалба защитникът на подсъдимия се е ангажирал, че ще изложи допълнителни съображения след запознаване с мотивите към въззивната присъда.
Липсата на конкретни данни в подкрепа на заявените касационни основания, определят съдържанието на жалбата като несъответстващо на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, а това от своя страна води до невъзможност за извършване на дължимата надлежна проверка от ВКС на оспорвания съдебен акт. Това е така, защото по принцип касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което не може да има бланкетен или декларативен характер.
Ревизионното начало или принципът на пълна апелация е характерен за производството пред въззивната инстанция, но не е присъщо за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалваните части и обжалвалите страни и се отнася само до посочените касационни основания.
С придружително писмо от 12.02.2018 г. Софийският градски съд неправилно е администрирал касационната жалба като разпоредил изпращането на делото на ВКС по компетентност, вместо да изпълни процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НПК, а именно – да даде ясни и точни указания за конкретизиране на жалбата, да посочи срок за изпълнението на дадените указания и да уведоми и предупреди страните за последиците от неизпълнението им.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по така подадената от адв. А. Ч. от САК, защитник на подсъдимия В. М. Р., касационна жалба, с вх. № 1607 от 13.02.2018 г. на ВКС, срещу присъда № 304 от 11.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 5413/2016 г. на Софийския градски съд.
Делото да се върне на Софийския градски съд за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
Да се уведомят подсъдимият В. М. Р. и неговият защитник адв.А. Ч. от САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
А.Н. / ГАЛИНА ЗАХАРОВА /