О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2726/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. К. А. срещу определение № 10922 от 26.05.2014г. по ч.гр.д.№ 3270/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 20.08.2013 г., постановено по гр.д. № 48220/2012 г. по описа на СРС, 30 с-в. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на длъжника – жалбоподателката А. К. А., по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20137910400208 по описа на ЧСИ Т. В.-Н. с рег. № 791, с район на действие СГС, образувано във връзка с издадената Заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 48220/2012 г. по описа на СРС, 30 с-в.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са съображения, че съдът не е взел предвид всички доводи на жалбоподателката, а именно, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочат всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса за обсега на проверката на съда по чл. 420, ал. 2 ГПК, както и дали е достатъчно длъжникът да внесе съмнение относно дължимостта на претендираното вземане, за да се приеме, че представените писмени доказателства разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Не са изложени конкретни съображения защо посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната частна жалба [фирма] не е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който да изрази становище.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, производството пред Софийски районен съд по гр.д. № 48220/2012 г. е образувано по заявление на [фирма] срещу А. К. А. и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. С разпореждане от 30.01.2013 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 2017910400208 по описа на ЧСИ Т. В.-Н. с рег. № 791. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение А. А. е подала искане за спиране на принудителното изпълнение, което е оставено без уважение от първоинстанционния съд, тъй като е счел, че не са налице предпоставките по чл. 420 ГПК. Въззивният съд е потвърдил постановеното определение, като е посочил, че искането за спиране е направено в срока за възражение, но не са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, че вземането не се дължи.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ Г.О., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалвано е определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция по жалба срещу акт на районен съд, издаден в заповедно производство. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частната жалба определение попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява недопустима.
Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. К. А. срещу определение № 10922 от 26.05.2014г. по ч.гр.д.№ 3270/2014г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: