РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 39
София, 15.02.2018 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих искането на осъдения А. В. А. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 550/2016 г. по описа на Районен съд – Царево, с вх. № 1643 на ВКС от 13.02.2018 г.
установих:
Постъпилото искане за възобновяване на горепосоченото дело е недопустимо и не може да доведе до образуването на производство пред Върховния касационен съд по реда на глава XXXIII от НПК, доколкото последното е подадено извън законоустановения шестмесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК.
С присъда № 23, постановена на 14.09.2016 г. по н.о.х.д. № 550/2016 г. по описа на Районен съд – Царево, подсъдимият тогава А. В. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Присъдата не е била обжалвана или протестирана, като е влязла в законна сила на 30.09.2016 г.
По искане на адв. К. К., упълномощен лично от осъдения А. на 21.10.2016 г. да подаде искане за възобновяване именно на производството по н.о.х.д. № 550/2016 г. на Районен съд – Царево, в деловодството на последния е постъпило съответното искане с вх. № 6744/10.11.2016 г. По повод на него в Апелативен съд – Бургас е било образувано н.в.о.х.д. № 280/2016 г., приключило с протоколно определение от 30.01.2017 г., с което съдебното производство е било прекратено и делото е изпратено по компетентност на ВКС за произнасяне по заявено правно основание по чл. 423, ал. 1 от НПК.
След постъпването на цялото производство по делото във Върховния касационен съд, пред последния е образувано н.д. № 139/2017 г. Преди разглеждането на делото в открито съдебно заседание в деловодството на ВКС е постъпила молба от осъдения А. /вх. № 1788/15.02.2017 г./, в която последният заявява желанието си делото да се гледа в негово отсъствие, и отправя молба за назначаване на служебен защитник предвид отказа си да бъда защитаван от адв. К.. С определение № 52/13.03.2017 г., постановено по н.д. № 139/2017 г. по описа на ВКС, I н.о., производството по последното е прекратено поради неявяването на осъденото лице в съдебното заседание, без да е имало уважителни причини за това. В касационния съдебен акт изрично е било отбелязано, че А. А. е бил уведомен за съдебното заседание пред върховната инстанция предвид призоваването му при условията на чл. 180, ал. 2 от НПК, както и с оглед депозираната от него молба с вх. № 1788/15.02.2017 г. Доколко в искането за възобновяване обаче е било наведено и правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, делото е било изпратено на Апелативен съд – Бургас за произнасяне.
В Апелативен съд – Бургас е било образувано н.в.о.х.д. № 62/2017 г., по което е било проведено едно публично съдено заседание на 11.04.2017 г., за която дата осъденият А. е бил уведомен с призовка, получена от неговата майна на 23.03.2017 г. със задължението да му я предаде. Същевременно, в съдебното заседание А. А. е бил представляван от адв. К. К., който е поддържал направеното искане за възобновяване. С решение № 69/24.04.2017 г., постановено по н.в.о.х.д. № 62/2017 г. на Апелативен съд – Бургас искането на осъденото лице А. А. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 550/2016 г. по описа на Районен съд – Царево е оставено без уважение.
Настоящото искане, по което цялото производство по делото отново е постъпило във Върховния касационен съд, отново е насочено към възобновяването на производството по н.о.х.д. № 550/2016 г. по описа на Районен съд – Царево със заявено правно основание по чл. 423, ал. 1 от НПК. То е подадено от осъдения А. В. А. на 01.02.2018 г. /видно от поставеното клеймо от ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора – Бургас/. След изискана от страна на ВКС служебна справка от Затвора – Бургас беше установено, че А. А. е постъпил в затвора на 26.06.2017 г., като с начало 11.07.2017 г. търпи общо наказание в размер на една година лишаване от свобода /усл./ по н.о.х.д. № 4467/2016 г. на РС – Бургас и н.о.х.д. № 550/2016 г. на РС – Царево.
Предвид гореизложената фактология, за Върховния касационен съд не съществува никакво съмнение, че по отношение на осъдения А. А. е изтекъл законоустановения шестмесечен срок от узнаването му на влязлата в сила присъда, в рамките на който той е можел да инциира производство пред ВКС по реда на глава XXXIII от НПК във връзка с осъждането му по н.о.х.д. № 550/2016 г. по описа на Районен съд – Царево.
С оглед изложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС на н.о.х.д. № 550/2016 г. по описа на Районен съд – Царево.
Делото с искането да се върне на Районен съд – Царево.
Препис от разпореждането да се изпрати на А. В. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
КХ