О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София 09.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 453/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. от с. Б., Община Д., подадена от пълномощника му адв. Н, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 605 от 16.12.2008г. по в.гр.д. № 684/2008г. с което е оставено в сила решението на Девинския районен съд, № 120 от 04.07.2008г. по гр.д. № 350/2007г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. К. срещу С. „Димитър Б. ” гр. Д..
Ответникът по жалбата С. Д. Б. ” гр. Д., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника адв. С, моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че при сключването на срочния трудов договор между страните по делото, е спазена разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ. Длъжността на ищеца А. К. „педагогически съветник” не може да се квалифицира като дейност с временен, сезонен или краткотраен характер, но още при сключването на трудовия договор работодателят чрез връчената на служителя длъжностна характеристика е мотивирал „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 във вр. § 1, т. 8 КТ като страните са се споразумели за неговото продължаване за още една година, след изтичане на който срок договорът да бъде прекратен. Поради това законосъобразно трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят А. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата. Първият формулиран от касатора въпрос е налице ли е „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, ако причините за срочността на трудовия договор не са формулирани в него. Според касатора становището на първоинстанционния съд, възприето от въззивния съд, че причините за срочността на договора са посочени в длъжностната характеристика, противоречи на приетото в приложеното решение на СГС по гр.д. № 43/2003г., оставено в сила с решение по гр.д. № 2800/2003г. на ВКС, че обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него. Вторият формулиран материалноправен въпрос е относно правото на предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при прекратяване на срочен трудов договор, който според касатора е решен в противоречие с приложеното решение по гр.д. № 132/2005г. на Великотърновския окръжен съд. Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по два процесуалноправни въпроса, а именно „съдът не е обсъдил доводите във въззивната жалба” и „не е изложил мотиви по тях”, които според него са решение в противоречие със съдебната практика.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения по-горе съществен за решаването на настоящото дело материалноправен въпрос за съдържанието на трудов договор, сключен при условията на „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ във вр.§ 1, т. 8 ДР КТ, който въпрос е решен противоречиво от въззивния съд и с приложеното от касатора решение по гр.д. № 43/2003г. на СГС. Освен това въпросът дали обстоятелствата, обосноваващи наличието на „изключение” и обуславящи срочността на трудовия договор, могат да се впишат в длъжностната характеристика вместо в трудовия договор, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По останалите формулирани от касатора въпроси не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не е решен в противоречие със съдебната практика. Представеното копие от решение по гр.д. № 132/2005г. на ОС В. Търново не е пълно – копирани са избирателно част от мотивите, от които не става ясно на какво основание е прекратено в случая трудовото правоотношение. Съдебната практика непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ приема, че предварителната закрила е приложима само при посочените в същата разпоредба основания за прекратяване на трудовия договор, между които не е това по чл. 325, т. 3 КТ.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси всъщност представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които са основание за отмяна на неправилно решение, но не са сред основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 605 от 16.12.2008г. по в.гр.д. № 684/2008г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: