Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 44
София, 08.02.2019 година
Галина Тонева – председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах постъпилата от подсъдимия В. К. П., подадена чрез адв. Н. И. от АК – Велико Търново, жалба срещу протоколно определение от 28.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 285/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико търново, с вх. № 1346 от 07.02.2019 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
С жалба, подадена чрез адв. Н. И. от АК – Велико Търново като защитник на подсъдимия В. К. П., се атакува протоколно определение от 28.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 285/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, постановено по реда на чл. 270 НПК във висящо към момента въззивно производство по същото дело, следващото с.з. по което е насрочено за 18.03.2019 г.
С обжалвания съдебен акт мярката за неотклонение по отношение на подсъдимото лице е изменена от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 3000 лева.
Депозираната частна жалба не е годна да инициира производство пред Върховния касационен съд, тъй като атакуваното определение не подлежи на проверка от касационната инстанция. Единствената хипотеза, при която това е възможно е по реда на чл. 340, ал. 3 НПК. Визираната разпоредба може да бъде приложена, само в случай, че се отнася до произнасяне по мярка за неотклонение след постановяване на въззивно решение, но не и във висящо производство, какъвто се явява и настоящия случай. Наказателно-процесуалният кодекс е очертал стриктно, без възможност за разширително тълкуване в кои хипотези определението, с което въззивният съд се е произнесъл по мярка за неотклонение, подлежи на обжалване пред ВКС.
В края на определението си съдът неправилно е посочил, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. Незаконосъобразното указание не би могло да промени законовата регламентация относно необжалваемостта пред касационната инстанция на актовете на въззивния съд по чл. 270, ал. 2 НПК. От разпоредбата на чл. 270, ал. 4 НПК категорично следва изводът, че определенията по чл. 270, ал. 2 и ал. 3 НПК подлежат на обжалване и протестиране само по реда на Глава XXII от НПК, т.е. пред съответния въззивен съд, както е озаглавена и самата глава от процесуалния закон. Следователно, по този ред на въззивен контрол (от окръжен или от апелативен съд) подлежат определенията и разпорежданията на първоинстанционен съд, какъвто не е настоящият случай. Не е възможна проверка на съдебния акт от 28.01.2019 г. пред касационната инстанция, предвид обстоятелството, че Наказателно-процесуалният кодекс не предвижда възможност за упражняване на въззивни правомощия и извършване на проверка по реда на Глава XXII от НПК пред касационната инстанция.
Предвид гореизложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд по подадената чрез адв. Н. И. от АК – Велико Търново като защитник на подсъдимия В. К. П. жалба срещу протоколно определение от 28.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 285/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр Велико Търново, с вх. № 1346 от 07.02.2019 г. на ВКС.
Делото, ведно с подадената жалба, да се върне незабавно на Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Препис от разпореждането, ведно с жалбата, да се изпрати на подсъдимия В. К. П. и на адв. Н. И. от АК – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
/ ГАЛИНА ТОНЕВА /
А.Н.