О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София 14.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 467/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Я., Р. В. Я. и С. В. Я., всички от гр. С., подадена от пълномощника им адв. М, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 103 от 17.06.2008г. по в.гр.д. № 2247/2007г., с което молителите са осъдени да заплатят на Р. П. Р. сумата 70 000 лв. неустойка.
Ответникът по касация Р. П. Р. от гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Софийски градски съд от 07.05.2007г. по гр.д. № 491/2002г. и вместо него е постановено друго, с което П. М. Я., Р. В. Я. и С. В. Я. са осъдени да заплатят на Р. П. Р. сумата 70 000 лв. неустойка по предварителен договор от 27.01.2001г. Въззивният съд е приел, че мотивите на съдилищата в решенията по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, че предварителният договор е нищожен поради липса на съгласие относно цената, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Приел е, че неизправна страна по предварителния договор са ответниците – продавачи, поради което искането за присъждане на договорената неустойка в размер на 70 000 лв. в полза на ищеца е основателно.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В молбата-уточнение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съществените материалноправни въпроси за нищожността на предварителния договор и за заплащане на договорна неустойка, са решени в противоречие със съдебната практика, съгласно която основателността на иска за заплащане на неустойка се обуславя от извод за изправност на претендиращата неустойка страна, и въпросът за нищожността на един договор е от публичен порядък, за който съдът следва да следи служебно. Прилагат съдебни решения с които е прието, че цената на вещта е съществен елемент на договора, поради което липсата на съгласие по нея обуславя недействителност на сделката; при недействителност на сделката не се дължи неустойка за неизпълнение; че не се дължи неустойка когато и двете страни по договора не са изпълнили задълженията си по него; че само изправната страна по договора има право на неустойка.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените от касатора материалноправни въпроси, които са съществени за решаването на настоящия спор, тъй като обосновават решаващите мотиви на съда за основателност на иска.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд като на касаторите се укаже да внесат държавна такса в размер на 1 400 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 103 от 17.06.2008г. по в.гр.д. № 2247/2007г.
Указва на П. М. Я., Р. В. Я. и С. В. Я. да внесат по сметка на ВКС 1 400 лв. държавна такса в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: