О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 490/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. И. от гр. В., подадена от пълномощника й адв. П, срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 206 от 15.12.2008г. по в.гр.д. № 319/2008г., с което е оставено в сила решение № 388 от 10.04.2008г. по гр.д. № 676/2007г. на Варненския окръжен съд, с което:
е отхвърлен иск на М. И. срещу И. И. В. за заплащане на сумата 11 500 лв. – равностойността на изнесени от ответника движими вещи от апартамент, находящ се в гр. С.
отхвърлен е иск за заплащане на сумата 7 500 лв. обезщетение за претърпени вреди от лишаване на ищцата от ползване на същия апартамент;
прекратено е като недопустимо производството по иск за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща стойността на ремонтни работи, които следва да бъдат извършени в същото жилище, за да се приведе във вид, годен за обитаване.
Ответникът по касация И. И. В. от гр. В. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на сумата 10 000 лв. – стойността на ремонтни работи, необходими за да се приведе жилище /върху което ищцата притежава право на ползване/ в годен за обитаване вид, е с правно основание чл. 109 ЗС. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че в този й вид претенцията е недопустима, тъй като на първо място следва да се иска осъждането на ответника да приведе жилището в годен за обитаване вид, а стойността на дължимите за това разходи и действия може да се иска в изпълнителния процес, при отказ на осъдения да извърши тези действия.
За да отхвърли претенцията на М. И. за заплащане на сумата 7 500 лв. – обезщетение по чл. 45 ЗЗД за претърпени вреди от лишаване на ищцата от ползване на апартамента, съдът е приел, че не е доказано противоправно поведение на ответника. Относно иска за присъждане на 11 500 лв., представляваща равностойността на собствени на ищцата и изнесени от ответника движими вещи от същия апартамент, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод кой е изнесъл вещите.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателката М. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие със съдебната практика по съществения материалноправен въпрос за правната квалификация на претенцията, по отношение на която производството по делото е прекратено, като поддържа, че искът е с правно основание чл. 45 ЗЗД, а не както е приел съдът чл. 109 ЗС. Като постановени в противоречие със съдебната практика сочи и изводите на съда относно липсата на правен интерес за предявяване на този иск, както и несъобразяване с изискванията на закона и съдебната практика за формиране на вътрешното убеждение при преценка на всички доказателства по делото относно останалите претенции. Прилага съдебна практика по въпроса за правния интерес от търсената защита и задължението на съда да даде правната квалификация на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, както и относно задължението на съда да изследва пълно всички събрани по делото доказателства.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос за правната квалификация на претенцията за 10 000 лв. и по въпроса за правния интерес от търсената защита, които са съществени за решаването на настоящия спор.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 580 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 206 от 15.12.2008г. по в.гр.д. № 319/2008г.
Указва на М. И. И. да внесе по сметка на ВКС 580 лв. държавна такса в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: