2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№660
София,05.10.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 584/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. С. и Н. М. С., двамата от гр. София, против определение № 550 от 29.03.2010 г. по ч. гр. д. № 401/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав определение от 29.12.2009 г. по гр. д. № 781/2004 г. за отмяна по реда на чл. 321, ал. 2 ГПК /отм./ на допуснатото обезпечение на иска.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът – Г. В. С. от гр. София – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 23.06.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски градски съд определение за отмяна на допуснато обезпечение, като е потвърдил същото, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за отмяна на допуснатото обезпечение, не отговоря на посоченото изискване.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че определението по чл. 321 ГПК за отмяна на обезпечителната мярка /чиито аналог понастоящем е чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискана отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е.
С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. М. С. и Н. М. С., двамата от гр. София, против определение № 550 от 29.03.2010 г. по ч. гр. д. № 401/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частните жалбоподатели за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: