2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София, 21.11. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 6493 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по искания на Л. В. Т. и О. Г. Т., направени с подадените от тях молби с вх. №№ 1026683/08.07.2013 г. и 1029101/22.07.2013 г. – от първата молителка и с вх. № 1029100/22.07.2013 г. – от втория молител – за отмяна на влезлите в сила: решение № 210/19.10.2006 г. и решение № 78/10.05.2007 г. по гр. дело № 11629/2006 г. на Софийския районен съд и решение от 23.10.2012 г. по въззивно гр. дело № 1929/2008 г. на Софийския градски съд. Исканията са за спиране на изпълнението на последните две, съответно – първоинстанционно и въззивно съдебни решения – в частите, с които: са изнесени на публична продан двата процесни делбени имота – апартамент № 1, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. А-4, ет. 1, ведно с принадлежностите му (подробно описани), и дворно място, находящо се в [населено място], общ. Т., [улица], заедно с първи етаж от жилищната сграда в него (подробно описани); и молителката Л. В. Т. е осъдена, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), да заплаща ежемесечно следните суми: на Ж. В. С. – сумата 76.66 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за 1/6 идеална част и на Н. В. К. – сумата 276.66 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за 4/6 идеални части от първия недвижим имот в [населено място], считано от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното приключване на делбеното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, спирането на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение става при условията на чл. 282, ал. 2-6 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, молителят е длъжен да представи надлежно обезпечение за евентуалните вреди от спирането на изпълнението, като обезпечението се определя в размери, както следва: по решения за парични вземания – присъдената сума (ал. 2, т. 1); по решения относно вещни права – обжалваемият интерес (ал. 2, т. 2); във всички останали случаи – по преценка на съда (ал. 3).
В съответствие с горните разпоредби, с разпореждане от 22.10.2013 г. на молителите са дадени указания да представят в 1-седмичен срок доказателства за дадено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ГПК, в общ размер 29 768.92 лв.
В рамките на предоставения им срок, който е изтекъл на 18.11.2013 г., двамата молители не са представили доказателства за внасянето на така определеното обезпечение. Вместо това, преди изтичането на срока за изпълнение на указанията са подадени следните молби, съдържащи неоснователни и недопустими искания, а именно:
С молба с вх. № 10029/31.10.2013 г. молителката Л. В. Т. е поискала освобождаване от внасянето на обезпечението, тъй като не разполага със средства да го внесе. Това искане е неоснователно. Представянето на надлежно обезпечение, съгласно разпоредбите на чл. 309, ал. 1, изр. 2 и чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, е императивно установена от закона предпоставка за спирането на изпълнението на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Съгласно константната практика на ВКС, единствено държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ се освобождават от представяне на гаранция, т.е. от представяне и на такова обезпечение – съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 4 от ГПК, която е неприложима по отношение на физически лица. От друга страна, надлежното обезпечение по чл. 309, ал. 1, изр. 2 и чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК не представлява държавна такса или разноски по производството по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и тази разпоредба е неприложима в случая, включително и при правоприлагане по аналогия, което би противоречало на целта и функциите на императивно установеното от закона изискване за внасяне на надлежно обезпечение, за да се постанови спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение.
С молба с вх. № 10301/06.11.2013 г. М. О. Т. – дъщеря на двамата молители, която не участва в производството, включително и като техен пълномощник (такъв по делото е адв. Я. В.), е заявила оттегляне на горната молба, подадена от молителката Л. Т. на 31.10.2013 г., като е направила и искане тази молба да й бъде върната или да бъде унищожена. Това заявление и направеното във връзка с него искане са недопустими и съдът не дължи произнасяне по тях. Оттегляне на извършено процесуално действие на страна по делото може да бъде валидно направено единствено от самата страна или от представителя й по делото; още по-малко трето, неучастващо по делото лице може да иска връщане или унищожаване на съдебни книжа, представени от страна по делото.
С молба с вх. № 10300/06.11.2013 г. молителят О. Г. Т. е направил изявление за прихващане между определеното обезпечение по чл. 309, ал. 1, изр. 2 и чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК в размер 29 768.92 лв. и сумата 69 309.02 лв., за която поддържа, че му се дължи и твърди, че е поискал по делото да му се издадат изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Тази молба също е неоснователна. Правният институт на прихващането (чл. 103 – чл. 105 от ЗЗД) по никакъв начин не би могъл да намери приложение в производството по чл. 309, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, тъй като е напълно несъвместим с целта и функциите на императивно установеното от закона изискване за внасяне на надлежно обезпечение, за да се постанови спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение.
В заключение, – тъй като в рамките на определения им за това срок двамата молители не са изпълнили указанията на съда за представяне на доказателства за дадено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ГПК, и тъй като исканията им за освобождаване от внасянето на обезпечението и за прихващане на същото са неоснователни, то – като неоснователни, следва да се оставят без уважение и основните им искания по чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК за спиране на изпълнението на влезлите в сила съдебни решения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Л. В. Т. – с молби с вх. №№ 1026683/08.07.2013 г. и 1029101/22.07.2013 г., и на О. Г. Т. – с молба с вх. № 1029100/22.07.2013 г. – за спиране, на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ГПК, изпълнението на влязлото в сила решение от 23.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1929/2008 г. на Софийския градски съд, и оставеното в сила с него решение № 78/10.05.2007 г., постановено по гр. дело № 11629/2006 г. на Софийския районен съд, – в частите, с които: са изнесени на публична продан двата процесни делбени имота – апартамент № 1, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. А-4, ет. 1, ведно с принадлежностите му, и дворно място, находящо се в [населено място], общ. Т., [улица], заедно с първи етаж от жилищната сграда в него; и молителката Л. В. Т. е осъдена, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), да заплаща ежемесечно следните суми: на Ж. В. С. – сумата 76.66 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за 1/6 идеална част и на Н. В. К. – сумата 276.66 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за 4/6 идеални части от първия недвижим имот в [населено място], считано от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното приключване на делбеното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.