О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София 08.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 955/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. С. от гр. П., подадена от пълномощника му адв. Р, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, № 640 от 14.04.2009г. по в.гр.д. № 2731/2008г. с което е оставено в сила решение № 151 от 04.07.2008г. по гр.д. № 2086/2007г. на Пловдивския районен съд, І гр. с-в, с което Ж. С. е осъден да заплати на Г. Р. Ж. сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 15.05.2003г., ведно със законната лихва от същата дата.
Ответникът по жалбата Г. Р. Ж. от гр. П. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. С моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да присъди на ищеца Г. Р. Ж. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че в резултат на пътнотранспортно произшествие, за което ответникът Ж. С. е признат за виновен по нохд № 668/2004г. на ПРС, ищецът е претърпял болки и страдания от нанесените му травматични увреждания и обезобразяването на лицето. Въз основа на представени по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката Ж съдебно-медицинска експертиза е приел, че в първите дни след произшествието пострадалият е претърпял силни болки и страдания, настъпило е трайно обезобразяване на лицето, а също смущения в психическото му състояние, отразили се на работоспособността и самочувствието му. По направено от ответника възражение за частично погасяване по давност на иска за лихва за забава съдът е приел, че от момента на извършване на деликта до признаването на ответника за виновен давността е спряла, поради което искът не е погасен по давност.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът Ж. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за размера на присъденото обезщетение, който според него е решен в противоречие с практика на съдилищата по аналогични случаи, и относно погасителната давност на вземането за лихва за забава, решен също в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса за размера на присъденото обезщетение. По прилагането на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г, в които са посочени критериите за определяне на обезщетенията, които са съобразени от въззивния съд. Конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от множество обстоятелства, индивидуализиращи всеки отделен случай, поради което не може да се приеме наличие на противоречиво решаване на въпроса по приложените дела и по настоящото дело. От значение са не само характерът и видът на уврежданията и периодът на нетрудоспособност, но и трайните последици за външния вид и психиката на пострадалия. Освен това неимуществените вреди са парично съизмерими с конкретните икономически условия в момента на оценяването им. По изложените съображения произнасянето на ВКС по този въпрос не следва да се допусне.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за погасителната давност за вземането за лихва за забава с оглед изразеното както в представените от жалбоподателя решения становище, така и в ТР № 5/2005г. на ОСГК и ТК на ВКС, с което е прието, че висящият наказателен процес, включително когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в частта относно присъдената законна лихва. На касатора следва да се укаже да внесе държавната такса в размер на 24 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В останалата обжалвана част не следва да се допусне касационно обжалване по изложените по-горе съображения.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, № 640 от 14.04.2009г. по в.гр.д. № 2731/2008г. В ЧАСТТА, относно присъдената законна лихва.
Указва на Ж. А. С. да внесе по сметка на ВКС сумата 24 лв. държавна такса в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: