О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 191/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ш. Д.,чрез процесуалния му представител адв. В. Р. срещу решение № 87 от 06.03.2008 год.на Окръжен съд – С. ,постановено по гр.д. № 45/2008 год.,потвърждаващо решение № 244 от 28.11.2007 год.по гр.д. № 138/2007 год. на Районен съд Д. ,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ от касатора за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-Д. правото да му бъде възстановена собствеността върху земеделски залесили и самозалесили се земи,а именно нива от 18,9 дка в м.”Д” и ливада с площ от 5,5 дка в м.”Б”,като недоказан.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържа се ,че по материалноправния въпрос относно кръга на годните писменни доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ,установяващи право на собственост,решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 120/26.06.2007 год.по гр.д. № 137/2007 год.на РС Д. ;решение № 119/26.06.2007 год. по гр.д. № 136/2007 год.на РС Д. и решение № 62/04.05.2007 год. по гр.д. № 59/2007 год. на РС- Д. ,а по отношение на въпроса следва ли в производството да се установавят граници на имотите решението е в противоречие с решение № 333/02.08.2007 год.по гр.д. № 315/2007 на РС С. ;решение № 722/15.12.2007 год.по гр.д. № 875/2007 год. на РС С. и решение № 166/27.05.2005 год.по гр.д. № 90/2005 год.на СОС.
Ответниците по касационната жалба- О. Д. ,ОСЗГ-Д. ,Държавно лесничейство – Д. и Р. управление на горите С. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли установителния иск по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ въззивната инстанция е приела,че описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 год.,установяващ внесените в ТКЗС земи,не попада в кръга на годните доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ,установяващи право на собственост.ен и данъчен,поради което и при липса на данни за границите на горите е отхвърлил иска.
Въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика,формирана в посочените решения,в които е прието,че описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 год. е писмен документ доказващ правото на собственост,а доказване на старите реални граници на имотите,чието възстановяване се търси не е необходимо,тъй като се извършва в производството пред съответната ОСЗГ,поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 06.03.2008 год.на Окръжен съд – С. ,постановено по гр.д. № 45/2008 год.
Делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: