РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 10. 02. 2014 година
Павлина Панова – Зам. – Председател на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия, като разгледах искането на Т. М. А., подадено на 15.01.2014 г. чрез адв. Й. Г. с вх. № 1696/05.02.2014 г. за възобновяване на ч.н.д. № 154/2011 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново,
УСТАНОВИХ:
С решение от 23.03.2011 г., постановено по посоченото по – горе дело, е отказано изпълнението на Европейска заповед за арест по отношение на Т. А., издадена от секция втора на наказателна зала на Национален съд, Кралство Испания.
По предходна молба на А. с разпореждане на ВКС от 13.10.2011 г. по вх. № 15069/12.10.2011 г. е постановен отказ за образуване на производство по възобновяване на дело № 8/03 на Централен следствен съд 3, Мадрид, Кралство Испания, по което той е осъден с влязла в сила присъда № 2/2005 г., тъй като съгласно чл. 459 НПК присъдата, постановена от съд на друга държава срещу български гражданин, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена.
Впоследствие с определение № 152/03.12.2012г. по ч.н.д. № 154/2011 г. на Великотърновски окръжен съд присъдата на испанския съд е приведена в изпълнение.
С решение № 95/03.12.2012 г. по в.ч.н.д. № 358/2012 г. на Великотърновския апелативен съд е отменено първоинстанционното определение, като наказанието на Т. А., наложено с присъдата от Кралство Испания, не е прието за изпълнение.
По искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивното производство е образувано н.д. № 1679/2013 г. С решение № 453/25.10.2013 г. по същото, делото е възобновено, върнато за ново разглеждане и висящо към момента пред Апелативен съд – Велико Търново.
Искането за възобновяване на Т. М. А. следва да бъде върнато като недопустимо, тъй като влязлото в сила решение на Окръжен съд – Велико Търново, с което последният се е произнесъл по искането за предаване на А. в изпълнение на Европейска заповед за арест, не подлежи на контрол по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила решения. Този съдебен акт се постановява не по реда на НПК, а по специално предвиден в отделен закон ред – този на ЗЕЕЗА. Независимо, че съгл. чл. 66 от специалния закон разпоредбите на НПК се прилагат при липса на специални правила, разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е неприложима по аналогия. Нейното прилагане съществено противоречи на същността на производството по ЗЕЕЗА за предаване и реализиране на самото предаване на исканото лице на молещата държава, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върне на Апелативен съд – Велико Търново.
Да се уведомят Т. М. А. и адв. Й. Г..
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
/П. Панова/
м.л.