2
РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 11.03.2016 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искането на осъдения П. М. И. (озаглавено „жалба”), за възобновяване на н.о.х.д. № 287/2009 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с вх. № 2698 на ВКС от 11.03.2016 г.,
установих:
С присъда № 62 от 28.03.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 287/2009 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е ангажирана наказателната отговорност на П. М. И. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ от НК, като последният е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в затвор. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от служебния защитник на И. – адв. И., във връзка с която е образувано в.н.о.х.д. № 216/2012 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решение № 119 от 13.06.2012 г. въззивната инстанция отменя присъда № 62 от 28.03.2012 г. и връща делото за разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
С оглед на горепосоченото, в Окръжен съд – Хасково е образувано н.о.х.д. № 388/2012 г. като с присъда № 269 от 29.11.2012 г., постановена по последното, П. М. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ от НК и му е наложено наказание от 15 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим в затвор.
С решение № 70 от 08.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 5/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив е изменена присъда № 269 от 29.11.2012 г. на ХОС в частта й, с която П. И. е признат за виновен по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ от НК, като вместо това е ангажира наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ от НК, и е признат за невинен по първоначалното обвинение. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Последният въззивен съдебен акт е проверен по касационен ред по жалба на подсъдимия тогава И. и е оставен в сила с решение № 345 от 31.07.2013 г. по к.н.д. № 977/2013 г. по описа на І н.о. на Върховния касационен съд.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК гласи, че наказателното дело се възобновява, когато са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.
С оглед на гореизложеното, недопустимо е извършването на повторна проверка на въззивния съдебен акт, включително по реда на Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” от НПК, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване на н.о.х.д. № 287/2009 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Делото с искането да се върне на Окръжен съд – Хасково.
Копие от разпореждането да се изпрати на осъдения, понастоящем в Затвора – гр. Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
К.Х.