РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 12 . 04. 2012 година
Гроздан Илиев – Зам. Председател на Върховен касационен съд, като разгледах искането на Градския прокурор на гр. София с вх. № 4528/2012г. за възобновяване на н.ч.д. №2455/2007г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.
Установих:
Искането за възобновяване на наказателното производство се мотивира с водена кореспонденция между прокуратурата, с Министерство на правосъдието и органи по изпълнение на наказанието на Република Румъния. Както бе посочено в предходното разпореждане от 17.08.2011 г. по искане с вх. № 11748/2011 г. новооткритите обстоятелства по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се установяват чрез надлежно проведено разследване от компетентните органи и по предвидения ред, установен в НПК. Надлежното разследване, според вложеното от законодателя процесуално съдържание се осъществява единствено и само при наличие на конкретен наказателен процес в неговата досъдебна или съдебна фаза. Това изискване се отнася и за хипотезите по чл.471 НПК, защото позоваване на данни, за които се претендира да имат доказателствено значение, получени при оказана международноправната помощ, също предполага наличие на образувано наказателно производство- досъдебно производство или съдебно следствие по наказателно дело в неговата съдебна фаза.
В настоящия случай водената служебна кореспонденцията между прокуратурата на Р.България и административни органи на друга държава не съставлява разследване осъществено по надлежния ред уреден в НПК.
На възобновяване подлежат съдебни актове, по които съдът при произнасянето е допуснал нарушение на материалния закон или процесуалните правила, а в хипотезата на чл. 420, ал. 1, т.З НПК, при постановяване на съдебният акт не е съобразил обстоятелства, които не са били известни в производството по делото. В настоящият случай не е налице което и да е от посочените основанията за възобновяване на делото. Определението постановено в производството по чл.457 НПК не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна чрез използуване на извънредния способ за проверка. Един път постановено и влязло в сила това определение се подчинява на установения от българското законодателство режим, за влезлите сила съдебни актове, по въпросите на отговорността и вината. Проблемът, който се поставя не е свързан с пререшаването на тези въпроси, а се отнася до изпълнение на вече определеното наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода. В тези случай всички въпроси, според законодателството на приемащата държава, свързани с изпълнение на наказанието, се решават от органите по изпълнение на наказанието. Такова е положението и със зачитането на работните дни при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които по начало са изцяло от компетентност на затворническата администрация. Такова правомощие на съда не е предвидено в чл. 457 от НПК, където е разписана процедурата по решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда на чуждестранен съд. Не само в това производство, но и в останалите случай на постановяване на осъдителна присъда, вътрешното законодателство не урежда хипотези на предоставени правомощия на съда при изпълнение на наказанието. В тази област на съда е предоставена компетентност единствено по реда на глава 35, раздел 2 НПК, където е уредена процедурата по отмяна зачитането на работни дни. Нещо повече, дори в случаите когато съдът е пропуснал да приложи чл.59 НК, макар да има това задължение, включително и в хипотезата на чл.457 НПК, този пропуск не е основание за отмяна на съдебния акт, защото с чл.417 НПК е предвидена възможност това да стори прокурорът с постановление.
При това положение е очевидно, че съдът в производство по чл.457 НПК не може да упражнява правомощия по чл.178 от ЗИНЗС, по повод на претендирано зачитане на работни дни, поради което е недопустимо да образува производство за възобновяване на наказателно
дело, чийто предмет по чл.457 НПК не е включвал по начало въпроси на изтърпяване на определеното наказание, включително и с възможно основание по чл.41, ал.З, НК.
Мотивиран от гореизложеното и поради отсъствие на процесуалните изисквания, предопределящи допустимостта на производството.
Разпореждам :
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред ВКС на в.н.ч.д. № 26/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Делото ведно с искането да се върне на Софийски градски съд.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати на Софийска градска прокуратура.
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
/Гроздан Илиев/
м.л.