РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 06. 01. 2012 година
Гроздан Илиев – Зам. – Председател на Върховния касационен съд, като разгледах молбата на Е. Я. И. с вх. № 1224/2011 г.,
УСТАНОВИХ:
С предходна молба до ВКС с вх. № 1923/17.10.2011 г., комплектована с н.ч.х.д. № 2395/2010 г. по описа на Пазарджишки районен съд и в.н.ч.х.д. № 489/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд и върната на ВКС с вх. № 16174/2011 г. Е. Я. е направила искане за касационна и по реда на възобновяването проверка на постановените съдебни актове по цитираните по – горе дела.
С разпореждане от 01.11.2011 г. на Председателя на второ наказателно отделение във ВКС е постановен мотивиран и законосъобразен отказ за образуване на производство по реда на възобновяването. Правилна е и констатацията, че тъй като наказателната отговорност на Я. е ангажирана за извършено престъпление от частен характер – по чл. 130, ал. 2 НК, молителката не е от кръга лица, имащи право на искане за възобновяване на наказателно дело съгл. чл. 420, ал. 2 НПК.
Цитираната императивна разпоредба съдържа две предпоставки за основателността на всяко подадено искане за възобновяване на наказателно производство – наличие на осъждане за престъпление от общ характер и отсъствие на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
Невъзможността касационната инстанция да извърши проверка по реда на редовния триинстанционен контрол е посочена още в диспозитива на потвърдителното окончателно решение на Окръжен съд – Пазарджик № 170 от 04.10.2011 г. по в.н.о.х.д. № 489/2011 г.
Разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК допуска касационна проверка само на нови присъди, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, но не и на потвърдителните или изменителните му решения. Нещо повече, касационна жалба, подадена срещу неподлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК ред, следва да бъде върната по реда на чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК с разпореждане на съда, чрез който е подадена. Последното разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС съгл. чл. 351, ал.5 НПК, но не инициира касационно производство за решаване на делото по същество, а частно производство относно законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба.
В този смисъл, искането за проверка на постановен съдебен акт по реда на два самостоятелни процесуални способа, каквито са касационното обжалване и възобновяването, направено едновременно с предходната молба на И. с вх. № 1923/17.10.2011 г. на ВКС е получило отговор с предходното разпореждане от 01.11.2011 г. на Председателя на второ наказателно отделение в частта, в която въззивната инстанция няма правомощия да се произнася.
Поради изложените съображения, молбата на Е. И. Я. както в частта и за касационна проверка, така и в тази за проверка по реда на възобновяването на в.н.ч.х.д. № 489/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд е недопустима.
Осъдената разполага с възможността да отправи молбата си до Главния прокурор на Република България, в чиито правомощия – чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 НПК вр. чл. 420, ал. 1 НПК е изготвянето на предложение до ВКС за възобновяване на наказателно дело от частен характер при наличието на законовите предпоставки за това.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС.
Делото с молбата да се върне на Районен съд – Пазарджик.
Да се уведоми Е. И. Я..
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
/Гр. Илиев/
I.