Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
Гр.София, 28 март 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора МАРИНОВА
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.3058/11 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 159/24.11.11 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д. 378/11 г., е потвърдена присъда № 23/26.08.11 г.,постановена по Н.Д.354/11 г.по описа на ОС-Добрич в обжалваната й част. С последната подсъдимият И. М. Я. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А вр.чл.20, ал.2 НК /за съучастие с неатакувалия съдебния акт подсъдим М. П. Я./ и вр.чл.373,ал.2 вр.чл.55,ал.1,т.1 вр.чл.2,ал.2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 11 месеца. Същото е кумулирано и определено като по-тежко измежду него самото и наказание лишаване от свобода, наложено по присъда по Н.О.Х.Д.25/09 г., постановена от РС-Каварна. На основание чл.24 НК общото определено наказание е увеличено с 1 година и наложените 5 години и 11 месеца е постановено да се изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е при изпълнение на наказанието да се приспадне изцяло изтърпяното такова лишаване от свобода по дело № 25/09 г.по описа на РС-Каварна, както и времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража, до влизане на присъдата в сила. Осъден е също така да заплати на пострадалата и конституирана като гражданска ищца М. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв., като искът е отхвърлен до пълната претендирана част от 250 лв.
Срещу съдебния акт на ВнАС е постъпила жалба от подсъдимия Я., в която той се оплаква от това,че не му е зачетен чл.373,ал.2 вр.чл.58 НПК, а само чл.55 НК; че при направената кумулация не са му приспаднати изтърпените от него части от присъда и че присъдата му е завишена. В допълнение към касационната жалба назначеният пред тази инстанция служебен защитник се е позовал на всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК, но очевидно от съдържанието към същата се аргументира единствено явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела подсъдимият не желае да се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа с допълнението към нея, изготвено от служебния му защитник.
Представителят на ВКП моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Първо, според жалбоподателя съдилищата по фактите не са му зачели изтърпените части от присъдата, постановена по Н.О.Х.Д.25/09 г.по описа на РС-Каварна. Казаното не отговаря на процесуалната действителност, което е видно от присъдата на ОС-Добрич по настоящото дело в тази й част, потвърдена от въззивната инстанция. Според същата наказанието, изтърпяно по третираното дело, е приспаднато изцяло.
Второ, тъй като производството пред първостепенния съд е протекло по линия на съкратеното съдебно следствие в неговия втори вариант- чл.371,т.2 НПК, той е постановил наказание на подсъдимия, преценявайки разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК вр.чл.58 А НК и прилагайки чл.55 НК, е отмерил наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 11 месеца. Подбран е най-благоприятният за дееца вариант по силата на материалната разпоредба на чл.2,ал.2 НК и законът е приложен правилно. Цитираният в жалбата чл.58 НК /ако точно той е иман предвид, а не чл.58 А НК/ е относим към определяне ноа по-ниско наказание при опит и помагачество, каквито правни фигури не са налице за Я..
Трето, единственото сериозно обсъдимо оплакване, е това за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. В допълнението към касационната жалба са изразени съображения, включително и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 НК, които не се възприемат от настоящия съд. И двете инстанции по фактите са изразили ясни и задълбочени аргументи, касаещи размера на наложеното наказание и съотношението между ценимите отегчаващи и смекчаващи несъставомерни субективни елементи. При определяне на същото ДОС и ВнАС са зачели високата степен на обществена опасност и на деянието, и на дееца, които фактори са безспорно ценими, видно от разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1,пр.1 НПК и са обяснени с характера на самия механизъм на осъществяване на деянието и богатото криминално минало на Я., както и с лошите характеристични данни за него. По-нататък е даден отговор и на въпроса за ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, който се явява всичкият паричен ресурс, държан от нападнатата и ограбена възрастна жена в дома й.
Вярно е от друга страна, че подсъдимият Я. е съдействал на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и не е възпрепятствал нито едно процесуално-следствено действие. Неговите самопризнания стоят в основата на бързото решаване на случая и следва да бъдат отчетени като допълнителнен облекчаващ отговорността фактор, извън процесуалното признание, активиращо приложението на глава 27 НПК. В такава насока са и указанията, дадени в т.7 от ТРОСНК 1/09 г.на ВКС на РБ.
Въпреки казаното обаче, тази инстанция не намира, че очертаният елемент има такова действие, че да се стигне до категоричен извод за явна несправедливост на наложеното наказание. Напротив, и с неговото отчитане утежняващите фактори се явяват доминиращи и целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл.36 НК, могат да бъдат постигнати само като Я. бъде изолиран от обществото, в което живее, за срока,определен му от решаващия първостепенен съд.
Що се касае до приложението на разпоредбата на чл.24 НК, и ДОС и ВнАС са отразили доводи, с които ВКС се солидаризира и не намира за нужно да ги повтаря, при липса на аргументация по жалбата и допълнението към нея срещу им.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159/24.11.11 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.378/11 г.по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/