Р Е Ш Е Н И Е
№ 662
гр.София, 13 януари 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието
на прокурор от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 663 /2010 г.
Делото е образувано на основание касационни жалби от адвокат С. Б.-ГAK – служебен защитник на подсъдимия И. Т. Б. /жалбата на адв. Б. е допълнена от адвокати П. Б. и П. Х./ и от адв. Г. И. Н. –Г., защитник на подсъдимия В. П. Н..
Касационното основание в жалбата на защитата на подс.Б. е явна несправедливост на наказанието, с искане да се приложи чл.66,ал.1 НК. Доводите са: по делото няма данни, които да обуславят извод, че положителните промени в съзнанието на подсъдимия И. Б. и превъзпитаването му към спазване на законовите порядки, непременно изисква отделянето му от социалната среда в която се намира. Ефективното изтърпяване на наказанието му няма да допринесе, а по-скоро ще прекъсне процеса на превъзпитание, който вече е запознал, поради което наказанието е явно несправедливо. Отлагането на изтърпяването му, макар и за максимално възможния изпитателен срок, в достатъчна степен ще упражни възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимия.
В допълнението към жалбата се поддържа, че целите на наказанието ще се постигнат по-ефективно, ако изтърпяването бъде отложено, т.к. деецът не притежава висока степен на обществена опасност, трудово ангажиран е, има добро поведение, полага грижи за болна майка.
В своята жалба адвокат Г. И. Н., защитник на подсъдимия В. П. Н. изтъква, че решението е постановено при нарушение на закона, при допуснато нарушение на процесуалните правила, както и алтернативно – постановено е при явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед на пълното съдействие на разследването, степента на обществената опасност на деянието и дееца счита определеното наказание за явно несправедливо. Решението е немотивирано предвид липсата на отговор на изложените оплаквания във въззивната жалба: подсъдимият Н. след изтърпяването на предишната си присъда, до момента на извършване на деянието, е работил на постоянен трудов договор; представени са добри личностни характеристики за него от негови познати и съседи и се ползва с добро име в квартала; действията му в описаната обстановка по никакъв начин не се отличават с агресивност, завишена степен на опасност, и най- важното не са причинили и не са могли да причинят каквито и да било непоправими или тежки последици за пострадалата; отнетото имущество не е в големи размери; касае се за парични суми и вещи на обща стойност малко над 1000 лв.; не са налице каквито и да било утежняващи вината обстоятелства освен съдебното му минало; не е обсъдено обстоятелството, че Н. само преди няколко месеца е сключил граждански брак.
Иска намаляване на наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода, на две години лишаване от свобода.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред настоящата инстанция представителят на ВКП оспорва основателността на жалбите и поддържа правилността на обжалваното решение. Счита наказанията за справедливи.
Подсъдимият Н. не се явява, редовно призован. За него се явява служебният защитник адв. Н. от Габровската адвокатска колегия, който поддържа жалбата си, оплакванията и доводите, изложени в нея. Счита наказанието за тежко и моли за приложение на чл.66 НК.
Подсъдимият Б. се явява лично и с адвокатите Б. и Х.. Последните поддържат жалбата, определят наказанието като тежко и несправедливо, считат за правилно приложението на чл.66,ал.1 НК, подсъдимият съжалявал, грижел се за болна майка.
В последната си дума подсъдимият Б. моли да не бъде изпращан в затвора.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след проверка на данните по делото и като съобрази становищата и доводите на страните , прие за установено следното :
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С Присъда №70 от 16.04.2010 г.постановена по НОХД № 96 по описа за 2010 г. ГАБРОВСКИЯТ окръжен съд е признал подсъдимите В. П. Н., И. Т. Б. и Р. Н. Р. за ВИНОВНИ в това, че вечерта на 11.12.2009г. около 00.15часа в[населено място], [община] в съучастие като съизвършители, а само подс.Н., действайки при условията на опасен рецидив, отнели от къща, находяща се в същото село , собственост на [фирма] с управител Роузмари С. Тейт, чужди движими вещина обща стойност 1450.83 лв. от владението на Роузмари С. Тейт с намерението противозаконно да ги присвоят, като за отнемането на вещите лицето е било поставено в беззащитно състояние-държане постоянно горните крайници зад гърба и връзване със скоч на горни и долни крайници, поради което, на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 буква“а“ във вр. с чл.2 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК подсъдимият В. П. Н. е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, като на осн. чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане по взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 11.12.2009г. до привеждане в изпълнение на присъдата, а подсъдимите И. Т. Б. и Р. Н. Р. на основание чл. 198 ал.4, във вр. с ал.1,във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.2 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, за всеки от тях, са осъдени както следва : подсъдимият И. Т. Б. е ОСЪДЕН НА ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а подсъдимият Р. Н. Р. е ОСЪДЕН на НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАТО НА ОСН.ЧЛ.66 АЛ.1 ОТ НК ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО Е ОТЛОЖЕНО за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
С присъдата подсъдимите В. П. Н.,И. Т. Б. и Р. Н. Р. са осъдени да заплатят по сметката на Г. окръжен съд сумата 27лв. разноски по делото, а също така се е разпоредил с веществените доказателства.
С въззивно решение № 183/ от 19.07.2010 г. по внохд№ 174/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, присъдата на Габровския окръжен съд е потвърдена .
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ НПК.
Правните изводи на окръжния и апелативния съд настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни. Престъпните деяния са квалифицирани правилно.
Апелативният съд е отговорил на доводите на защитниците на подсъдимите, които се изтъкват и поддържат пред касационната инстанция.
Наложените на подсъдимите наказания са законосъобразни и справедливи. ВКС не споделя доводите и в двете жалби за наказания, които не са съответни на тежестта на извършеното и на личността на подсъдимите. Макар и твърде смекчени, за всеки от подсъдимите, наказанията им са определени по вид и размер, позволяващи за постигне на ролята и целтите по чл. 36 НК. При спазването именно на тези правила, съдилищата са обсъдили всички факти, имащи значение за определяне размера на наказанието. Подсъдимите не само са се възползвали от законовите възможности за смекчаване на отговорността им, но и в рамките на индивидуализацията на отговорността им са получили значително занижени по размер наказания. При това положение, при проверката се цени доколко в конкретния случай, в рамките на конкретната индивидуализация на наказанията на всеки от подсъдимите е възможно претендираното в жалбите последващо смекчаване наказанието на всеки от тях. Приложената вече веднъж от съдилищата законова привилегия на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а НК и правилно извършената индивидуализация на наказанието на всеки от подсъдимите, не дава основание за ново смекчаване на наказанията. То не може да бъде безгранично осъществявано във всяка следваща инстанция и не трябва да се превръща в инструмент за практическа ненаказуемост на инкриминираната в обвинителния акт, и установена от доказателствените източници по делото престъпна дейност на всеки от подсъдимите.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Н. за извършеното от него престъпление са съобразени както високата степен на обществена опасност на деянието, така и високата степен на обществена опасност на дееца, предвид неговите осъждания, извън тези , квалифициращи престъплението му като опасен рецидив. Сключването на брак е неотносимо обстоятелство към обществената опасност на личността. Изтъкнатите от защитата други смекчаващи обстоятелства са взети предвид и затова е определен сравнително по-нисък размер на наказанието от инстанционните съдилища, чиито изводи ВКС подкрепя напълно .
При определяне на вида и размера на наказанието на
подсъдимия Б. за извършеното от него престъпление съдът е
съобразил високата степен на обществена опасност на деянието и
невисоката степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия. Като отегчаващо е отчетено обстоятелството, че както идеята за извършване на престъплението, така и въздействието върху останалите подсъдими за вземане на решението за задружното му осъществяване, са изходящи от подсъдимият Б.. Първостепенният съд , а в отговор на доводите в жалбата на подсъдимия и въззивната инстанция, са съобразили изтъкнатите от защитата смекчаващи вината обстоятелства: липса на предишни осъждания и неговата младост. Вярно е, че полагането на грижи за болна майка е съществен житейски факт, който подсъдимият е трябвало да има предвид и преди извършване на деянието, а не след него. Това остава да тежи на неговата съвест.
Несъстоятелен е доводът в жалбите за несъобразяване с обстоятелството, че подсъдимите са съдействали на разследването и са признали фактите. Това обстоятелство е взето предвид от закона в производството по глава ХХVІІ НПК, а въззивният съд чрез правилното приложение на закона го е отразил в атакуваното решение.
Следователно не са налице основания за намаляване размера на наложените наказания, нито е налице основание за отлагане изпълнението им по чл. 66, ал.1 НК.
Воден от тези мотиви ВКС на РБ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 183/ от 19.07.2010 г. по внохд № 174/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №70 от 16.04.2010 г. по НОХД № 96 / 2010 г. на Габровския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :