ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№307
София, 18.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 324/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. М. Н., чрез адвокат повереник Н. Х. М. против определение № 5* от 13.04.2010 год. по гр. д. № 3848/2010 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. против определение от 28.01.2010 год. по гр. д. № 28002/2008 год. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника А(неправилно посочен с бащино име И. ).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с цитирана съдебна практика, с обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос – притежаването на функционален имунитет от физическо лице – ответник, води ли до недопустимост на иска, поради липса на процесуалноправна легитимация на лицето, или това е въпрос на материалноправна легитимация, по който съдът следва да се произнесе с решение, след събиране на доказателства.
Ответникът А. Д. Х. чрез процесуалния си представител Й. А. Х. в писмен отговор изразява несъгласие с частната касационна жалба, без да са изложени за това съображения.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо понататъшното развитие на делото, и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че с исковата молба на жалбоподателя се търси деликтна отговорност от ответника А за действия извършени в качеството му на младши съдия, а не в качеството му на физическо лице. Поради това, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ предвиждаща, че съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и за постановените от тях актове, освен ако са извършили умишлено престъпление от общо характер, установено с влязла в сила присъда, каквито твърдения и доказателства няма. След като по силата на Конституцията гражданската отговорност на този ответник е изключена, съдът е посочил, че предявените от жалбоподателя искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са недопустими, поради липса на надлежна страна и нейната процесуална легитимация.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросът не е разрешен в противоречие с постоянната съдебна практика, според която процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и тя е еднакво активна, както за ищеца, така и за ответника. Нейната липса е основание за недопустимост на иска. С обжалваното определение тази практика е съобразена.
Правото на имунитет на съдиите при осъществяване на съдебната власт е част от правния статут на съдията. По силата на закон (чл. 132 от Конституцията на РБ) съдията не носи гражданска/наказателна отговорност за служебните си действия и постановените актове, затова исковата молба на жалбоподателя, с която се търси отговорност на ответника в качеството му на съдия за негови служебни действия и постановени актове е недопустима. По този иск, ответникът е процесуално ненадлежна страна да отговоря, а както се посочи, принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. Цитираните в изложението на жалбоподателя части от съдебни решения и определения на ВКС и на инстанционни съдилища (без данни да са влезли в сила съдебни актове), в едната си част касаят отговорност на ответник за негови „лични виновни действия”, а не за такива извършени в определено качество, в друга част касаят разсъждения за процесуалноправната и материалноправната легитимация извадени от конкретния контекст на съдебния акт и по същество не касаят предмета на настоящия спор.
С молба вх. № 40600/ 02.06.2010 год. ответникът по жалбата е поискал да му се присъдят съдебни разноски 300 лв. за процесуално представителство по делото, изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, осъществено от майката на ответника Й по негово пълномощно.
Настоящият съдебен състав намира, че на ответника не се следват посочените разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на която се позовава ответника, предвижда присъждане на заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На тези разноски право има и ответникът – чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Майката на ответника не е установила, че упражнява адвокатска професия, от което следва, че посочената сума не е заплатена като възнаграждение на адвокат за положен адвокатски труд. Сума, което не е платена на някое от посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК основания, не следва да се присъди.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5* от 13.04.2010 год. по гр. д. № 3848/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ