3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
гр. София,06.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1565 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу решение № 56 от 04.03.2014г. по в.т.д № 335/2013г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 166 от 30.08.2013г. по т.д. № 269/ 2012г. на Окръжен съд- Плевен, относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 06.01.2012г. и е определена начална дата на неплатежоспособност – 14.12.2012г.
В касационната жалба на [фирма], [населено място], се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата, съответно поддържа, че същата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да определи различна от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника – 14.12.2012г., въззивният съд е приел, че невъзможността да се посрещнат краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи настъпва към 14.12.2012г., когато е последното плащане в размер на 24 393,95 лева /12 436,43 евро/ по дълга на длъжника към банката, извършено от трето лице във връзка с подписано между тях тристранно споразумение. Решаващият състав се е позовал и на подобрение на коефициентите на ликвидност към 31.12.2011г., които са над 1-ца, и трайното им влошаване към 30.11.2012г. Изводите, че началната дата на неплатежоспособността не е 06.01.2012г., когато е обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита и до 14.12.2012г. ответното дружество е имало налични парични средства и парични постъпления, са направени и на база изчислените от ССЕ коефициенти на неплатежоспособност: за 2011г. – 0.6657; за 2012г. – 0.02785 и за 2013г.- 0.0006.
Допускането на касационното обжалване е обосновано от жалбоподателя с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, включени в предмета на спора и от значение за формиране на решаващата воля на съда: „/1/ Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор?; /2/ Релевантни ли са за преценката дали длъжникът е спрял плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 ТЗ извършени от трето лице плащания, които по силата на договорно правоотношение между кредитора, длъжника и третото лице имат погасително действие спрямо задълженията на длъжника?; /3/ Следва ли съдът служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност и в частност кое именно спиране на плащанията е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност?”. Касаторът се позовава на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на втори въпрос, а спрямо останалите въпроси релевира допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият и третият, поставени от жалбоподателя, въпроси относно начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност в материалноправен и процесуалноправен аспект, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, и обуславя изхода му, с оглед изложените от въззивния съд мотиви. Решаващият аргумент при определяне 14.12.2012г. за начална дата на неплатежоспособност е, не трайното влошаване на икономическите показатели, настъпило според въззивната инстанция на 30.11.2012г., а извършването по-късно последно плащане по кредита. Обстоятелството, че плащането към определен кредитор е водещо за въззивния съд при установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност, е виден и от мотивиране на началната дата на неплатежоспособност на 14.12.2012г. при коефициент на неплатежоспособност за 2011г. много под единица – 0.6657. Доколкото за обективно и трайно състояние на неплатежоспособност е прието последното извършено плащане за погасяване на дълга на ответното дружество, изходът на спора е обусловен и от разбирането на решаващия състав за спиране на плащанията по см. на чл.608 от ТЗ. Въззивният съд при констатирана настъпила предсрочна изискуемост на кредита, непосредствено след подобрение на коефициентите на ликвидност към 31.12.2011г. не е изследвал служебно как свързаното с това рязко увеличение на краткосрочните задължения влияе на посочените икономически показатели. Предвид изложеното, по отношение на първия и третия формулирани от касатора въпроси е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. По тези въпроси е налице формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателя и в други решения на ВКС, ТК, в отклонение от която е постановен обжалваният акт, поради което е осъществен и поддържаният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос в изложението към жалбата е обусловен от отговора на първия въпрос, поради което той не е може самостоятелно да обуслови допускането на касационното обжалване.
С оглед горното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по значимите за изхода на спора правни въпроси: Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 04.03.2014г. по в.т.д № 335/2013г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е отменено решение № 166 от 30.08.2013г. по т.д. № 269/ 2012г. на Окръжен съд- Плевен, относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 06.01.2012г. и е определена начална дата на неплатежоспособност – 14.12.2012г.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.