О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.София, 12.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 470/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационни жалби на “О. Х.” АД – гр. Я., чрез адв.Мариана Я. АК – София и О. АД – София срещу решение на С. от 15.01.2010г., постановено по гр.дело №2415/2009г., с което е оставено в сила решение № 477 от 2.06.2009г. по т.дело № 501 на СГС, VІ-5 състав. С последното е уважен иск на “М и М М. и М. БГ” АД – София за сумата от 18 512.18 евро, представляваща неизплатен остатък от цидирано вземане по акредитив № LM 729282 срещу “О. българска банка” АД / О. АД/ при участието в процеса на третото лице помагач “О. Х.” АД- Я.. Касаторите искат отмяна на въззивното решение в осъдителната му част като неправилно.
Касаторът “О. Х.” АД – трето лице помагач в процеса счита, че решението е неправилно поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния и процесуален закон, поради неправилно тълкуване и прилагане на чл.65 ЗЗД и поради необсъждане на доводите му по приложението на материалния закон. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с приложението на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът ответник по делото О. АД иска отмяна на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон – чл.99 ЗЗД. Счита за неправилен извода на съда за съществуването на типична цесия по чл.99 ЗЗД и не е направена разлика с вземане по сметка и съобразяване с изискването на специфичните норми относно осъществяването на счетоводни операции. Според касатора в нарушение на съдопроизводствените правила е приетото от съда, че О. АД е пасивно легитимирана страна, не са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка и последователност, не са обсъдени доводите на страната – ответник и на третото лице помагач по основателността на предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация “М и М М. и М. БГ” ООД – София не заявява становище по касационните жалби на “О. Х. “АД – Я. и О. АД – София.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Жалбите са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С. е приел, че предявения иск е обусловен от множество преюдициални за спора правоотношения между страните по делото и трето на процеса лице – “У. К.” С., като международен договор за продажба на вестникарска печатарска машина и договор за спедиция и превоз. Разплащането по договора за международна продажба между “О. Х.” АД – като продавач и “У. К.” С. като купувач е извършено чрез откриване в Банката Уаховия, Ш., С. К. – С. на документиран, неотменяем, прехвърляем акредитив в полза на продавача – бенефициент за сумата от 433 516.50 евро. Разплащането на цената между “М и М М. и М. БГ” ООД и “О. Х.” АД по сключения между тях транспортно – спедиционен договор за транспортиране на машината до С. е уговорено да стане чрез цедиране на част от вземането на продавача по потвърдения от О. АД акредитив / като обслужваща “О. Х.” АД банка. / С. е счел, че правопораждащия факт, от който произтича задължението на О. АД е потвърждаването пред банката – издател на открития в полза на бенефициента “О. Х.” АД акредитив. С това потвърждаване за О. АД е възникнало задължението самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива, създадена е самостоятелна и независима от преюдициалните правоотношения правна връзка – между бенефициера, като кредитор от една страна и потвърдилата акредитива обслужваща банка, като длъжник от друга страна. В качеството си на титуляр на вземането по акредитива “О. Х.” АД и с оглед на уговорката в договора за спедиция и превоз, е прехвърлил част от него – в размер на 157 194.64 евро на ищеца по делото “М и М М. и М. БГ” ООД. С този акт на разпореждане ищецът е уведомен на 29.06.2007г. посредством депозирания пред него неотменим писмен ордер за цесия. От този момент по отношение на прехвърлената част от цялото вземане по акредитива е било прекратено правоотношението между кредитора – прехвърлител на вземането и банката – длъжник и е възникнало ново правоотношение – между приобретателя на вземането, като кредитор и банката като длъжник – чл.99, ал.4 ЗЗД. След този момент, като пряка последица, заличената правна връзка по повод на цедираното вземане банката длъжник вече не е била обвързана със задължението да изпълнява последващи нареждания на стария кредитор, вкл. и за редуциране на размера на това вземане, т.е. О. АД е следвало да прехвърли цялото цедирано вземане на “М и М М. и М. БГ” ООД, а не в редуцирания размер.
По касационната жалба на “О. Х.” АД:
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не е посочил релевантния за крайния изход на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК с оглед на мотивите на въззивното решение, поради което не е осъществена основната предпоставка на закона за достъп до касация. Неправилно се поддържа от касатора, че от въззивния съд е прието, че независимо от липсата на съгласие между цедента и цесионера по съществените условия на цесията, в случая по размера, на прехвърленото вместо изпълнение вземане на О. АД, цесията на вземането по акредитива е настъпила независимо от последващо волеизявление на цедента. За въззивният съд не е имало спор, че между страните по цесията е постигнато съгласие относно размера на вземането. Изрично в мотивите си, съдът е приел, че в качеството си на титуляр на вземането по акредитива “О. Х.” АД е прехвърлил част от него – в размер на 157 194.64 евро на ищеца по делото “М и М М. и М. БГ” ООД, за което е бил уведомен с писмо от 29.06.2007г. Не е налице противоречие с решение от 17.07.2006 г. по т.д. №270/2006г. на В. апелативен съд, тъй като двете решения са постановени при различни факти. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира противоречие между разрешените правни въпроси в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В решението на В. апелативен съд е прието, че ищецът няма качеството на кредитор, произтичащо от договор за цесия, след като цедента по този договор не е притежавал конкретно вземане, т.е. след като няма вземане, договорът за цесия не поражда правно действие и ищецът не се легитимира като кредитор спрямо ответника по делото, по какъвто правен въпрос няма произнасяне по настоящото дело.
Не е налице и второто поддържано от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР 1-2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Според кастора не е налице трайна и установена практика на ВКС по отношение на последиците за цедирания длъжник в случай на спор по цесионния договор между цедента и
цесионера относно точния размер на цедираното вземане. Така поставен въпросът не е обусловил решаващият извод на съда за крайния изход на делото. Решаващият извод на съда за уважаване на иска е свързан с последиците на уведомяването на длъжника за отношенията между приобретателя на част от вземането по акредитива и банката длъжник и прекратяване на правоотношението между прехвърлителя на част от същото вземане и банката длъжник- чл.99, ал.4 ЗЗД.
Според касатора от значение за точното прилагане на материалния закон и за развитие на правото е въпросът по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.99 ЗЗД – ако една цесия бъде развалена след уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, но преди плащането на длъжника, допустимо ли е изпращане на ново съобщение по чл.99, ал.4 ЗЗД от цедента до длъжника на вземането. Не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросите отнасящи се до развалянето и /или унищожаването на един договор за цесия, на първо място защото разрешаването на такъв въпрос не е поставен пред съда по същество и на второ място трайна е практиката по приложението на правните норми за предпоставките при които може да бъде развалена или унищожена една сделка / чл.27 и чл.87 ЗЗД/. Съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, каквито действия по делото не са установени. Що се касае до приложението на разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД тя е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Цесионерът придобива вземането в състоянието в което то се намира в момента на сключване на цесията. На цесионера са противопоставими само онези изменения, които са настъпили в периода между постигането на съгласието и уведомяването на длъжника – чл.99, ал.4 ЗЗ. Доколко правилно е приложена разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД към конкретните правоотношения е въпрос по приложение на закона и е относим към основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК пр. първо, различно от основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на “О. Х.” АД – Я..
По касационната жалба на О. АД – София :
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според О. АД “решението по настоящото дело е от голямо значение за точното прилагане на закона и за развитие на банковото право и относно разграничаване на плащания от банки по сделки между техни клиенти чрез прехвърляне на вземане по сметка от плащания на задължения по акредитив. В случая от апелативната инстанция не са съобразени и приложени императивните норми на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи, Наредба №3 от 29.09.2005г., както и чл. 157, ал.3 във връзка с чл.188 и във връзка с чл.209, ал.1 ГПК отм. сега чл.7 във връзка с чл.202 и чл.235 ГПК.” Като съществен материалноправен въпрос е посочен – отговорностите на банките при плащания по сделки между техни клиенти – страни по договори, в случая по спедиторски договор – не е направена разлика между задължение по плащане по конкретен договор чрез прехвърляне на вземане по сметка и плащането по друго облигационно отношение между други страни. Така формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В първата група въпроси не е изведен матералноправния или процесуален въпрос значение за изхода по конкретното дело и разрешен в обжалваното въззивно решение. На второ място не решението на ВКС, а правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Неправилно приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за втората група въпроси е обосновано с основанието на иска и с възникналите между страните правоотношения по повод на сключените между тях отделни договори, без да е отнесено към конкретна правна норма, нейното тълкуване и приложение. Въззивният съд е изложил съображение по приложението на специалните норми и е изключил приложението им за конкретното правоотношение, след като е направил разграничение между правоотношенията възникнали по повод на договор за банков превод и цесията. Позоваването на допуснато от съда нарушение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи и Наредба №3 от 29.09.2005г. и на процесуални норми са доводи относими към касационното основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. първо и пр. второ ГПК, различни от предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложеното дава основание да се приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в тяхната кумулативност, поради което дава основание на съда да не допуска въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55 от 15.01.2010 г., постановено по гр.д. №2415/2009г. Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: