Решение №10 от 16.1.2015 по нак. дело №155/155 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10

София, 16.01.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия,
първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4878/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 9610 от 05.11.2014 г. на Р. М. Р., чрез процесуалния си представител адв. С. Н. с направено искане за изменение на определение № 548 от 21.10.2014 г. по гр.д.№ 3995/2014 г. на Върховен касационен съд, І г.о. в частта за разноските , като се присъдят направените за касационното производство съдебни разноски.
Ответникът по молбата А. Т. Т. в писмения си отговор /подаден в срок, съгласно чл. 62, ал.3 от ГПК/ моли същата да бъде оставена без уважение. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие
Молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима.
С определение № 637 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 4878/2014 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 697 от 09.05.2014 г. по гр.д.№ 392/2014 г. на Окръжен съд Варна. Ответникът по касационната жалба е изпратил писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.06.2014 г., в който е вписано договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, заплатено изцяло в брой от страната по делото, на нейния процесуален представител адв. С. Н.. С отговора на касационната жалба е направено и искане за присъждане на разноските в касационното производство, по което състава на ВКС не се е произнесъл.
Молбата е допустима и основателна, по следните съображения:
Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за остраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен в чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В този смисъл възражението на ответника по молбата е неоснователно.
Пред касационния съд е осъществена правна защита от упълномощения пълномощник по договора за правна защита и съдействие. С оглед направеното възражение и съгл. разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид обстоятелството, че правната защита се изразява в изготвянето на писмен отговор, без да е осъществено друго процесуално прадставителство, тъй като касационната жалба на касатора не е допусната до разглеждане, настоящият състав на ВКС намира за основателно направеното от А. Т. Т. възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, както и размера на предявения иск, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.5 от ГПК следва да намали размера на разноските до 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 637 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 4878/2014 г. на Върховния касационен съд, І г.о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА А. Т. Т. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Р. от [населено място] сумата 500 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top