РЕШЕНИЕ
№ 10
София, 21.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3814/2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. „И. ” със седалище в [населено място], чрез процесуалния й представител юрисконсулт П. С. срещу решение № 95 от 24.3.2014 г по гр.дело № 114/2014 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 911 от 4.12.2013 г по гр.дело № 6353/12 г на Сливенски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. „И. ” при Министерство на правосъдието, че С. Т. Ч. от [населено място] има право на 170 часа допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие в периода 21.12.2009 г-21.12.2012 г.
В жалбата се подържа, че въззивното решение в обжалваната част е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.
Ответникът по касационната жалба С. Т. Ч. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че въззивното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С определение № 1124 от 3.10.2014 г по гр.дело № 3814/14 г е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за признаване правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд.Касационното обжалване е допуснато на основание ТР № 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК за проверка на допустимостта на съдебния акт в обжалваната част.
От данните по делото се установява следното :
Разгледаният от съдилищата иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Между страните е съществувало служебно правоотношение, възникнало със заповед № Л-1509/15.4.04 г на директора на ГД „изпълнение на наказанията”, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „надзирател” с местоизпълнение на служебните си задължения затвора в [населено място], а считано от 1.6.2010 г е изпълнява длъжността „главен технически сътрудник”/надзорно-охранителна техника/.
С решение № 911 от 4.12.2013 г по гр.дело № 6353/12 г, Сливенски районен съд, Граждански състав е осъдил Г. „И. ” при Министерство на правосъдието да заплати на С. Т. Ч. от [населено място] сумата 1668, 66 лв, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 21.12.09 г-21.12.12 г и мораторна лихва върху тази сума в размер на 347, 18 лв и разноски на сума 200 лв, съобразно уважени размер на исковете.С решението си първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника, че С. Ч. има право на 170 часа допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие за периода 21.12.09 г до 21.12.12 г.Исковете за присъждане на възнаграждение на положен нощен труд в периода 21.12.09 г-21.12.12 г в размер на 282 лв и лихва за забава на сума 58, 76 лв е отхвърлил като изцяло неоснователни.Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски на сума 60 лв, съобразно отхвърлените искове.
Ответникът е обжалвал решението на СлРС в частта с която исковете са уважени, а ответникът е подал насрещна въззивна жалба в частта,с която исковете са отхвърлени.
С решение № 95 от 24.3.2014 г по гр.дело № 114/14 г, Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел в обжалваната част, че съгласно разпоредбата на чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.Приел е, че съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза ищецът е положил извънреден труд 170 часа за исковия период от време, които следва да бъдат компенсирани с допълнителен платен отпуск, предвид на което е уважил установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР.
По въпроса по който е допуснато касационно обжалване.
С решение № 237 от 19.6.2014 г, постановено по гр.дело № 781/14 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение по аналогичен случай е приел, че предявеният иск за установяване между страните, правото на служителя на на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време представляващо извънреден труд е процесуално допустим.Решението представлява задължителна съдебна практика, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос.Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време., което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза.
По основателността на касационната жалба.
Въззивният съд е установил въз основа на доказателствата по делото, че през исковия период ищецът е работил като надзирател и лице от надзорно-охранителния състав на „Г. дирекция „И. на наказанията”.Давал е 24 часови дежурства, с 4-часова почивка, през време на която не е имал право да напуска района на надзор и охрана и е трябвало да бъде на разположение на главния надзирател, като е бил длъжен да се отзове на всяко повикване.По време на дежурството служителят не можел да изключи радиостанцията си или да свали работното си облекло.При тези факти, законосъобразно въззивният съд е приел, че времето през което служителят е бил на разположение, съставлява част от работното време.Съгласно чл.211 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че ищецът е положил извънреден труд повече от 50 часа на тримесечие, а именно 170 часа за целия период, които следва да се компенсират с допълнителен платен отпуск.За положения извънреден труд до 50 часа на служителят е определено възнаграждение, като по този иск липсва касационна жалба.
Изводите на въззивния съд в този смисъл за правилни и в съответствие с материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 700 лв.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 24.3.2014 г по гр.дело № 114/2014 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваната част относно иска по чл.124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. „И. ” при Министерство на правосъдието да заплати на С. Т. Ч. от [населено място] на основание чл.78 ал.1 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 700 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1
2.