7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
София, 27.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА.……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2832 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково, едноинстанционно и се развива по реда на чл. 47 ЗМТА.
[фирма] /ЕИК[ЕИК]/ е предявило срещу [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ иск за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българската стопанска камара на 31.ІІІ.2014 г. по вътрешно арб. дело № 20/2010 г. решение, с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени неговите обективно кумулативно съединени два осъдителни иска, предявени срещу същия ответник: за заплащането на сума в размер на 36 441.92 лв., задържана като гаранция от 5% за добро изпълнение върху извършените по сключения помежду им на 9.ХІІ.2004 г. договор за строителство плащания (съгласно чл.чл. 13(2).2 и 14.1 от същия), както и за заплащането на неустойка в размер на 500 евро – „за всеки банков ден закъснение”, на основание чл. 15(1).4 от същия договор относно гаранционните вземания. Със същото арбитражно решение до размер на присъдената сума от 135 797 лв. /без вкл. ДДС/ е бил частично уважен насрещен осъдителен иск на ответното [фирма], като за разликата до пълния предявен размер от 175 047 лв. /без вкл. ДДС/ претенцията е била отхвърлена – поради извършено прихващане със сумата 39 250.70 лв. /без вкл. ДДС/ и в резултат [фирма] е било осъдено да заплати на д-вото насрещна страна по спора разноски в размер на 27 532.32 лв.
Предявеният пред ВКС иск е с правно основание по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА: предвид това, че посоченото арбитражно решение съдържало произнасяне на решаващия орган по въпроси извън предмета на арбитражния спор, но само в частта му по предявения насрещен иск. Независимо от това, по съображението, че с арбитражното решение е било извършено частично прихващане „между претенциите по насрещния и основния иск”, в случая се претендира отменяването му изцяло, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС при Б., както и присъждане на направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски. Инвокиран е довод, че ако насрещният иск на [фирма] е имал за свой предмет заплащането на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на СМР в жилищния обект в УПИ-795 от кв. 78 по плана на [населено място], считано от м. юни 2006 г., то произнасянето на АС при Б. с решението, чиято цялостна отмяна се претендира, било „по друг иск – за поправка на некачествено извършена работа”.
В писмен отговор на исковата молба, изготвен от неговия процесуален представител по пълномощие от САК, ответното по иска [фирма] оспорва иска, считайки, че решаващият орган на АС при Б. не се е произнасял по въпроси, които са извън предмета на спора, поради което се претендира отхвърляне на претенцията с правно основание по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА и присъждане на разноски за настоящето исково пр-во в размер на сумата от 700 лв. – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие серия „А”, № 496787/27.ХІ.2014 г.
Като писмено доказателства е приложено в настоящето исково пр-во пред ВКС в.арб. дело № 20/2010 г. по описа на АС при Б..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, вземайки предвид, че препис от това арбитражно решение на АС при Б. от 31.ІІІ.2014 г. по в. а. д. № 20/2010 г., чиято отмяна се претендира, е бил надлежно връчен на ищцовото [фирма] на датата 13.V.2014 г., а настоящата му искова молба е подадена на 31.VІІ.2014 г. – т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, е счел, че същата ще следва де се преценява като процесуално допустима.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен.
Във връзка с релевираното основание по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА – за извършена от АС при Б. „подмяна на предмета на спора”, но само в частта по насрещния иск на ответното в арб. пр-во [фирма], ищецът [фирма] се позовава на израз, употребен в мотивите на арбитражното решение, чиято отмяна претендира /стр. 35, абзац 3 до стр. 36, аб. 3/, отнасящ се до възприетата от решаващия орган фактическа обстановка, а именно: „Неточното изпълнение във времево и качествено отношение е причина възложителят да предприеме действия по отстраняване на съществуващите недостатъци, включително в съответствие с разпоредбата на чл. 3.(2).1, б. „д” от договора, да предприеме действия по възлагане на довършителни работи на други изпълнители, като поеме необходимите за това разходи… Извършените разходи, необходими за поправката на строителни работи, изпълнени от главния изпълнител [фирма], са обект на претенцията по предявения насрещен иск от възложителя [фирма]”.
Според клаузата на чл. 24 от сключения между страните по настоящето дело договор за строителство от 9.ХІІ.2004 г., всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства ще бъдат разрешавани от АС при Б. съобразно с неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Съпоставката между текста на тази договорна клауза, от една страна, със съдържанието на разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК (относно приложимата уредба в особеното исково пр-во за разглеждане на търговски спорове от държавните съдилища) – от друга, налага извод, че предметният обхват на процесното арбитражно споразумение, включено в конкретен договор за изработка, е бил формулиран по възможно най-всеобхватния начин.
С приетия за разглеждане насрещен иск е бил разгледат от АС при Б. спор „относно изпълнението” на договор за строителство /подвид на договора за изработка/. Видно от съдържанието на депозирания по арб. дело на 28.ІІ.2011 г. отговор по тази насрещна искова молба е, че [фирма] е възприемал основанието й като: „вземания за обезщетения от неизпълнен договор в размер на причинените вреди, произтичащи от извършването на по-големи разходи от предвидените по строителството на обекта и по-малък размер на планираната печалба”. В този отговор е изразена и позицията, че [фирма] не е уведомявало [фирма], че счита изпълнението за забавено или некачествено, както и че не е претендирало от него поправяне на некачествени работи или допускане на други строители до обекта за довършване на СМР, т.е. възражението на настоящия ищец е било за липса на изискуемата по закон покана и даване на подходящ срок за отстраняване на установени в изпълнената работа недостатъци, като по този начин се визира хипотезата по предл. 1-во на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, изключваща заплащане.
Решаващият арбитражен орган обаче е квалифицирал насрещната искова претенция с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД: за заплащане на разходите, необходими за поправката, когато изпълнената работа има недостатъци. Същевременно на стр. 35, редове 21-23 от мотивите към решението си АС при Б. последователно е разграничил, че: „предмет на насрещния иск е заплащане на разходи за некачествено извършени строителни работи или неизвършени такива, а не отговорност за вреди за забава”, като меродавно за това е било изложеното в обстоятелствената част и петитума на насрещния иск, а не становището на ответника по него.
С оглед изложеното, като неоснователна ще следва да се преценява тезата на последния – сега ищец в настоящето исково пр-во, че предявеният в арб. пр-во насрещен иск имал за свой предмет „заплащане на вреди от забавено изпълнение на СМР”, докато АС при Б. бил разгледал друг – за поправка на некачествено извършена работа. Не е било нарушено диспозитивното начало в арбитражния процес, тъй като в установеното по арб. дело неточно изпълнение въобще – едновременно във времево, в качествено и в количествено отношение, се обективира правото на ищеца по насрещния иск, който не е упражнил потестативното си право за разваляне на договора за строителство, да търси допълнително заплащане по реда на чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД. Коректното разграничаване на двете хипотези по чл. 79, ал. 1 ЗЗД разкрива ясната логика на законодателя, че при неточно изпълнение, каквото и да е то, длъжникът изпада в забава и затова право на кредитора е да иска след неточно изпълнение именно съответстващото на уговореното, но последното, т.е. „точното”, ще бъде винаги забавено и затова дължимото обезщетение ще се определя съразмерно на вредите от забавата. За пълнота в аргументацията, че не е налице твърдяната „подмяна в предмета на спора” /схващана от ищеца като отменително основание по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА/ ще следва да се използва терминология с латински произход: ако обезщетението, което може да се иска вместо неизпълнението бива наричано „компенсаторно”, то онова обезщетение, което може да се иска заедно с точното изпълнение, обосновано се означава като „мораторно”. Акцентът е върху това, че мораторно е обезщетението и когато неточното изпълнение е частично, лошо или от друг вид /напр. некомплектност/, а не само забавено.
В заключение, след като не бе установено да е налице основанието по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА по отношение частта по съществото на насрещния иск на [фирма], тъй като липсва произнасяне на АС при Б. произнасяне по въпроси извън предмет на въведения с него спор, настоящата претенция на [фирма] за пълна отмяна на арбитражното решение от 31 март 2014 г., постановено по в.а. дело № 20/2010 г. – предвид извършеното по делото прихващане, ще следва да се преценява като изцяло неоснователна и недоказана, което обуславя отхвърлянето й.
При този изход на делото в настоящето исково пр-во по чл. 47 ЗМТА и предвид изрично направеното от ответното по иска [фирма] искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът [фирма] ще следва да бъде осъден да му заплати съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 700 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложените Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № 496787 от 27.ХІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА, предявен от [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК срещу [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, чиито предмет е ОТМЯНА на постановеното на 31 март 2014 г. по вътрешно арб. дело № 20/2010 г. арбитражно решение на АС при Б., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ с посочен по делото адрес в [населено място], [улица], ет. ІІ, офис № 5 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ с посочен по делото адрес за призоваване в [населено място], [улица], ет. ІІІ, разноски за настоящето исково производство в размер на СУМАТА от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2