1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр.София, 12.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3834/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 95/ 27.01.2017 г. по настоящето дело по жалба на И. Ж. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 49 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 90/ 2016 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Ж. Г. против Д. Х. Д. иск, квалифициран по чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деяние, за което Д. Д. е осъден по НОХД № 145/ 2014 г. на Несебърски районен съд, със законната лихва от 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, за разликата над уважения размер 20 000 лв до пълния предявен размер от 60 000 лв.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни в тази насока и е наблегнато на задължението на съда, който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съдилищата не трябва да се задоволяват с посочване в мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, а трябва да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер.
Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, в обжалваната част въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е анализирал в мотивите на акта си обстоятелствата, които обуславят размера на определеното от него обезщетение за неимуществени вреди по начина, който се изисква с горепосоченото Постановление. Налице е касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и в обжалваната част въззивното решение подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
Въззивното решение е влязло в сила (като необжалвано в осъдителната му част) по претенциите на И. Ж. Г. против Д. Х. Д. за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от същото деяние до размер съответно от 2 351,41 лв и 20 000 лв. Поради това по наличието на елементите от фактическия състав по чл.45 ал.1 ЗЗД и възникналото от него вземане за обезщетяване на вредите е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящето производство предмет на разглеждане е единствено претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, досежно нейния размер.
Релевантни при определянето на този размер обстоятелства, съгласно изложеното в отговора на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (раздел ІІ от ППВС № 4/ 1968 г.). От фактическа страна е установено, че на 21.08.2013 г. Д. Д. причинил на И. Г. средна телесна повреда (престъпление по чл.129 ал.2 НК), състояща се в двустранно счупване на долната челюст и изваждане на осми долен зъб в ляво, довели до трайно затруднение на дъвченето и говореното. Ответникът се е признал за виновен в извършването на престъплението и по НОХД № 145/ 2014 г. на Несебърски районен съд е одобрено споразумение, с което е осъден на лишаване от свобода. От материалите по приложеното наказателно дело се установява, че на 20.08.2013 г. ищецът Г. празнувал рожден ден, като в ранните часове на 21.08.2013 г със свой приятел решили за разнообразие да посетят заведение до хотел Диамант в к.к.”Слънчев бряг”. В същото заведение се намирал ответникът Д., който без да е предизвикан проявил конфликтно отношение към ищеца. В момента, в който последният напускал заведението, ответникът му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, последван от удар с крак в областта на брадата. Тези удари причинили на И. Г. двустранно счупване на долната му челюст, долночелюстният ъгъл в ляво и склона в дясно, кръвонасядания по лицето, рана на лява вежда и счупване на осми долен зъб в ляво. Това трайно затруднило функциите на дъвченето и говоренето при ищеца за срок около 1,5 – 2 месеца. Наложило се същия ден И. Г. да претърпи оперативна интервенция, при която бил отстранен счупеният зъб, поставени били стандартни шини на горната и долната му челюст, постигната била репозиция на фрагментите и междучелюстната фиксация с гумени пръстени. Поставените шини са свалени около два месеца след операцията, като след това се наложило допълнително лечение на зъб 4/3. Две години и три месеца след операцията са възстановени дъвкателната, говорната и естетичната функция на челюстта, но ищецът все още изпитва изтръпване на долната устна вляво. Непосредствено след инцидента той бил стреснат и уплашен, не бил в състояние да си отвори устата. Не можел да говори, нито да се храни с твърда храна, повече от месец приемал хранителни вещества чрез сламка. Изпитвал силни болки, имал нарушения в съня. За да общува, налагало да пише на техническо средство. Затворил се в себе си и не излизал от дома си в продължение на два месеца. След това напускал дома си със страх, наложило се да бъде консултиран с психиатър и психолог, проявявал признаци на нервност и избухливост.
При така установените обстоятелства справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищеца, е 30 000 лв. В насока, обуславяща присъждане на по-голям размер на това обезщетение, са обстоятелствата, при които е извършено увреждането – то не е предизвикано от пострадалия, а се дължи изцяло на с нищо неоправданата агресия на ответника. Начинът на причиняване на вредите – с удар с крак в областта на брадата – също обосновава по-високо по размер обезщетение. Интензивността на страданията в първите дни и след оперативната интервенция също е значителна. Невъзможността в продължение на два месеца за нормално общуване и хранене са причинили допълнителни морални страдания. Допълнително е влошено и здравето на ищеца – развил е заболявания на нервна основа. Единственото обстоятелство, което е релевантно за определяне на обезщетението в по-нисък размер, е възстановяването на говорната, дъвкателната и естетична функции на челюстта, но то е настъпило повече от година след причиняването на вредите. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа обстановка в страната, съдът намира, че обезщетение в размер 30 000 лв е адекватно на търпените от ищеца вреди. С необжалваната част от въззивното решение са присъдени 20 000 лв, с настоящето решение следва да бъдат присъдени още 10 000 лв, съответно с което на ищеца се следват и допълнително (освен присъдените с първоинстанционното решение) разноски за трите инстанции в размер 1 000 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 49 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 90/ 2016 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Ж. Г. против Д. Х. Д. иск, квалифициран по чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв до 30 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Х. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на И. Ж. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], още 10 000 лв (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деяние, за което Д. Д. е осъден по НОХД № 145/ 2014 г. на Несебърски районен съд, със законната лихва от 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и още 1 000 лв (хиляда лева) разноски за производството пред трите инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 49 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 90/ 2016 г. в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: