Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
София, 20.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1171 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на „Х” АД, гр. С. против решение № І* от 6.07.2007 г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 788 от 30.10.2003 г. по гр.д. № 951/2002 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявения от „Х” АД, гр. С. против Т. С. Я., Я. С. Я. и „Б” Е. , гр. С. установителен иск за собственост върху недвижим имот-изоставена нива в площ 3.199 дка, находяща се в м.”Аклади”, землището на с. Ч., представляваща имот № 0* по картата на землището.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на преценка на всички доказателства и доводи и поради ненадлежно представляване на ищеца, поради което не са събрани всички доказателства, касаещи процесния имот; за необоснованост на извода, че не е установено правоприемство между ищцовото дружество и ТП”Б”, гр. С. и относно придобиване правото на собственост. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за уважаване на предявения иск, евентуално – делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба Т. С. Я., Я. С. Я. и „Б” Е. , гр. С. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с предявен от „Х” АД, гр. С., като правоприемник на туристическо предприятие „Б” Созопол, установителен иск за собственост на недвижим имот, възстановен на Т. С. Я. и Я. С. Я. с решение на ПК-Созопол от 29.06.1999 г. и продаден от последните на „Б” Е. , гр. С. на 1.10.1999 г.
Бургаският окръжен съд е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и е приел, че процесният имот е бил земеделска земя към момента на масовото коопериране на земята; част е от терена на къмпинг „Ч”, така както е заснет през 1988 г., но не е извършено отчуждаване на земите за предвиденото строителство. Липсват и данни теренът на къмпинг „Ч” да е предоставен за управление и стопанисване на ТП”Б”-Созопол, както и доказателства какъв е обема на придобитите от ДФ”Х” активи и пасиви на ТП”Б”-Созопол. Изложени са съображения, че след като спорните терени не са предоставени по надлежния ред за стопанисване и управление на ТП”Б”-Созопол, а оттам – и на ДФ”Х”, то ищцовото дружество не би могло да придобие собствеността на земята по силата на чл.17а от ППДОбП /отм./ и ПМС № 201 от 25.10.1993 г.; собствеността не би могла да е придобита и по силата на чл.50, ал.5 и чл.53, ал.1 от ППЗОЗЗ, тъй като дори да се приеме, че в резултат на осъщественото строителство предназначението на земята е променено, то собственически права биха възникнали за строителя при заплащане или заменяне на земята с равностойна /каквито данни липсват по делото/. Правото на собственост не би могло да бъде придобито и в резултат на раздържавяването на дружеството, понеже предмет на приватизацията са били акции, а не обособени обекти /в частност земя/.
Въззивното решение е обосновано и правилно и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите за нарушено право на защита, поради неучастието на ищцовото дружество във въззивното производство. Дружеството е било редовно призовано и представлявано в съдебни заседания от а. Ж, упълномощен от представителя на акционерното дружество Е. З. Г. с пълномощно от 19.11.2001 г., с права до завършване на делото във всички инстанции, като липсват данни това пълномощно да е оттеглено.
Твърденията за неправилни изводи относно правоприемството и придобиването на собствеността, са бланкетни и без конкретна обосновка. Същите не намират опора в данните по делото. Обосновани и правилни са изводите на съда, че факта на включване на земята в държавния поземлен фонд /извършено с ПМС № 137/1962 г. и установено от земеустройствения план от 1963 г./ не установява придобиването на собствеността от държавата, доколкото е удостоверено, че имотът е бил внесен в ТКЗС и липсват доказателства да са били налице предпоставките на чл.21 от ЗТПС, нито да е извършено отчуждаване по друг ред. Липсват и доказателства по надлежния ред /ЗОРЗ или ЗООЗП/ да е променено земеделското предназначение на имота, както и доказателства терена на къмпинг „Ч” да е бил предоставен за стопанисване и управление на ТП”Б” – протокол от 1.08.1978 г. не е представен по делото, а акта за държавна собственост е съставен едва през 1996 г. и в него изрично е отразено, че липсва заплащане на земята, като същевременно е установено, че по баланса на ТК”Б”-Созопол не са се водили земи до месец декември 1994 г. Същевременно ищцовото дружество е частен правоприемник на ТП”Б”-Созопол и не са представени доказателства за конкретния обем на поетите през 1990 г. активи и пасиви, а следователно правилно съдът е приел, че собствеността не е придобита по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм./. Правилни са и изводите, че собствеността върху спорния имот не е могла да бъде придобита и въз основа на извършеното със заповед № 24 от 27.01.1995 г. на председателя на КТ увеличение на капитала на дружеството, тъй като от една страна липсва индивидуализация на земята по местонахождение и граници, а от друга страна държавата не е била собственик на тази земя и съответно дори да е предприела действия по апортирането й, същите не биха породили правни последици.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 6.07.2007 г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: