4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 26.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6759 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Т. К. и Й. Й. К. против решение № 204/10.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 212/2014 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.40 вр. чл.26, ал.1 пр.3-то ЗЗД. Съдът е приел , че съгласно чл.40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Правните последици са като при нищожност на основание чл.26ал.1 от ЗЗД-хипотезата накърняване на добрите нрави ,действия в ущърб на представлявания. Съдът е приел по направеното възражение за изтекла погасителна давност, че след като за провъзгласяването на нищожността законодателят не е предвидел срок за погасяване на исковете по давност, то такава не е налице и за иска по чл.40 от ЗЗД .
Въззивния съд е приел, че упълномощаването поражда представително правоотношение между упълномощителя и пълномощника, като за последния възниква представителна власт да извършва от името на упълномощителя правни действия определени от съдържанието на сделката, които пряко да обвързват упълномощителя. В. съд е отчел обстоятелството, че депозираното по делото пълномощно ясно и точно упълномощителят е заявил конкретно за какъв вид правни действия – разпореждане с изброените имоти, като е упълномощен ответникът да ги продаде , на когото намери за добре включително и на себе си и на цена каквато сметне за добре процесните ниви. От съдържанието съдът е приел, че той е разполагал с представителна власт за процесната сделка без конкретни условия за цената и така действията на представителя по сключването й могат да обвържат ищцата,защото са в границите и обема на представителната му власт.
От фактическа страна съдът е приел ,че пазарната цена на единия имот към момента на продажбата е 27000лв. ,а за другия 8600лв. или общо 35600лв. Данъчната оценка на двата имота към същия момент е 6100лв., за която сума е продаден и имота. Съпоставяйки пазарната цена спрямо посочената в нотариалния акт разликата е 5.9 пъти, като съдът е приел цената за явява нееквивалентна /арг. чл.210 ЗЗД /, като на това основание е приел, че споразумяването е във вреда на представлявания и се изразява в уговарянето на несъответна на действителната стойност на имота цена, водещо до намаляване на имуществото му, което практически облагодетелства представителя. Съдът е приел, че не се доказва укоримо поведение на представителя, недобросъвестност с цел постигане на резултат ,с който да бъде увреден упълномощителя, но е приел също така, че добрите и лични отношения нямат отношение към несъответствието на продажна и пазарна цена, тъй като основанието на сделката като цел ,с която се извършват имуществени размествания противоречи на добрите нрави и сделката е нищожна, като накърняваща добрите нрави.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочат се правни въпроси, свързани с възможността да се приеме за недействителна като противоречаща на добрите нрави сделка, сключена при цена, която е неколкократно по-ниска от пазарната такава, от пълномощник на продавача в случаите, в които цената не е посочена в изричното пълномощно и пълномощника не е обвързан в тази насока от волята на упълномощителя-продавач. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, трайната съдебна практика на Върховния касационен съд – Р. № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/99 г., V г. о.; Р. № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., II г. о.; Р. № 597/28.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., I гражданско отделение, съгласно която нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Неморално е пълномощникът да уговаря в пъти по-ниска стойност на продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар наличието на пълномощно от собственика на имотите да извърши продажбата „на купувач и на цена, каквито намери за добре“. В тази насока е налице и задължителна съдебна практика, отразена в решение №615/15.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/2009 г. на ІІІ гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. В същата насока, цитираните от касатора съдебни решения на ВКС са постановени при действието на ГПК /отм./ и не представляват задължителна съдебна практика според тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не съществува и соченото противоречие между съдебни решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика. Отделен е въпросът, че и в сочените решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, фактите, обстоятелствата и правния спор е различен от настоящия, предвид спецификата на търговските сделки, особения ред за вземане на решения при търговските дружества и др.п., поради което не е налице и на това основание противоречие между произнасянето на въззивния съд по правните въпроси, и възприетото от ВКС в цитираните решения. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, както и съобразяването й от страна на въззивния съд при произнасянето по правните въпроси, сочени от касатора, водят до липса на соченото касационно основание както по чл.280, ал.1, т.1, така и по т.3 ГПК.
По въпроса за изследване на действителната воля на страните по сделка, при произнасяне по действителността й, с оглед накърняване на добрите нрави, не се сочи връзка с конкретния казус, още повече, че спор няма както в теорията, така и в съдебната практика, че целта на страните по сделката е да се породят нейните правни последици, като в тази насока е и изразена тяхната воля. По така поставения правен въпрос отговора е, че волята на страните по сделката не се отразява на нейната недействителност тогава, когато се касае за нищожност, но по този въпрос съдът не се е произнесъл, като същия не е относим към спора и не се сочи в каква връзка се поставя. В същата насока е неотносим и поставения правен въпрос относно възможността да се събират доказателства за отношенията между страните по сделката, когато тя е нищожна. Поставя се правен въпрос за допустимостта на предявения иск с правно основание чл.40 ЗЗД от трети лица, наследници на наследници на упълномощителя. Съдът е приел иска за допустим, предвид правния интерес за ищеца, както и липсата на срок, по отношение на позоваването на нищожност на правна сделка. По тези правни въпроси не се съдържа искане от страна на касатора за произнасяне по правен въпрос от касационния съд, а те са обосновали извода на съда за допустимостта на предявения иск, като освен това по наличието на правния интерес за ищеца при нищожни сделки, касаещи имущество, което след евентуалното прогласяване на нищожността ще влезе в патримониума на ищеца, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, съобразена изцяло от въззивния съд.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204/10.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 212/2014 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.