О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………….……. и с участието на прокурора ……………………….……………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 522 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма]-София (с вх. № 164327/6.ХІІ.2017 г. по описа на СГС), подадена срещу определение (без номер) от 24.ХІ.2017 г. на СГС, ГК, с-в ІV-Д, постановено по гр. дело № 15088/2016 г., с което е била оставена без уважение молба с вх. № 148950 от 7.ХІ.2017 г. с правно основание по чл. 233 ГПК на ищеца /въззиваемия/ Й. К. В. от София за отказ от осъдителен иск срещу тази кредитна институция с цена под законоустановения минимум от 20 000 лв. по търговски дела /левовата равностойност на 4 440.94 швейцарски франка или 8 224.35 BGN по фиксинга на БНБ към датата на подаване на исковата молба/.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение, банката настоящ частен жалбоподател претендира за отменяването му „ведно с всички законни последици – присъждане в полза на жалбоподателя на направените в производството разноски”. Инвокиран е довод, че молбата по чл. 233 ГПК е била подадена от ищеца В. преди датата на определението на СГС /всъщност разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – бел. на ВКС/ за връщане на касационната жалба на банката, което „по своята правна същност подлежи на обжалване и не е окончателно/.
Ответникът по тази частна жалба Й. К. В. от София не е ангажирал свое становище по нейната допустимост или по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в приключеното с решение № 4816/3.VІІ.2017 г. въззивно производство пред СГС по гр. дело № 15088/2016 г., частната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са две:
1. Съгласно чл. 233 ГПК докато делото е висящо, вкл. и пред въззивната, както и пред касационната инстанция, ищецът може да се откаже от иска, като в зависимост от това дали е постановено решение по спора, обжалваното такова пред съответния по-горен съд се обезсилва. В процесния случай правният интерес на кредитната институция произтича от обективирания в атакуваното определение на СГС отказ на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение, с което срещу банката е бил уважен осъдителен иск на Й. К. В. за сума в размер на 4 440.94 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото – 23.ІІІ.2015 г., и до окончателното й изплащане. Процесуалният закон предвижда обжалваемост на всички преграждащи по-нататъшния ход на едно висящо дело определения, вкл. прекратителните, както и обжалваемост, само в изрично предвидени случаи, за други. Атакуваното в настоящето производство определение на въззивния съд обаче, не попада в нито една от горепосочените две категории. Ето защо, независимо от погрешното посочване във финалната част от неговия диспозитив, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, същото се явява необжалваемо. В заключение, не може в настоящето производство да се обсъжда законосъобразно ли е било постановено последващо молбата на ищеца В. с правно основание по чл. 233 ГПК разпореждане на въззивната инстанция по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, след като за последното изрично е предвиден инстанционен контрол.
2. Единствено ищецът Й. К. В. е имал право да се разпорежда с предмета на делото, което той е решил да упражни след постановяване на изгодното за него осъдително въззивно решение по спора с кредитната институция настоящ частен жалбоподател. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. На обжалване, вкл. и от ищеца по делото, подлежи единствено определението, с което се уважава молбата му за прекратяване на делото /във всяко положение на неговата висящност/ въз основа на изявлението му по чл. 233 ГПК за отказ от иска, но не и определение, с което такава молба не е била уважена поради това, че делото няма характера на висящо пред ВКС, защото междувременно вече има влязло в сила осъдително въззивно решение срещу банката.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба (с вх. № 164327/6.ХІІ.2017 г. по описа на СГС) на [фирма]-София срещу определение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 24.ХІ.2017 г., постановено по гр. дело № 15088/2016 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2