ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1000
София, 27.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1889 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат К. като процесуален представител на И. Б. Х. от гр.Русе като ЕТ “И. Х. – ИБ” и на адвокат Ц. като процесуален представител на Р. С. Р. от с.гр. срещу въззивното решение на В. апелативен съд /ВТАС/ от 23.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 329/2009г.
Страните не са заявили становища относно допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба на И. Бл.Х. като ЕТ “И. Х. – ИБ” е недопустима поради просрочие. Съобщение за въззивното решение е връчено на процесуалния му представител адвокат К. на 24.VІІІ.2009г., а касационната жалба е подадена чрез пощата на 24.ІХ.2009г., видно от пощенското клеймо върху плика, т.е. един ден след изтичането на 23.ІХ.2009г. на тридесетдневния преклузивен срок по чл.218в ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК. Ето защо жалбата следва да бъде върната.
Касационната жалба на Р. Ст.Р. е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение само по жалбата на Р. ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТАС по въззивни жалби само на ответника е оставил в сила решението на Русенския ОС от 05.ХІ2008г. по гр.д. № 95/2007г., с което Р. Р. е осъден да заплати на едноличния търговец И. Х. 106497.47лв., представляващи разходи за строителство в съсобствения им недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 28.VІ.2007г. до окончателното им изплащане, както и 4971.20лв. разноски, отменил е решението от 24.ІІІ.2009г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в първото решение, като Р. е осъден да заплати на И. Х. и 10649.74лв. търговска печалба, ведно със законната лихва от 28.VІ.2007г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен иска за присъждане на посочената сума като търговска печалба върху разходите по строителството на обект “Автоцентъпр с магазин за автоконсумативи, ресторан и офиси” и в тежест на Р. са присъдени 848.16лв. разноски на ищеца.
За да постанови решението в осъдителните му части, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС, позовавайки се на ТР № 85/1968г. на ОСГК с оглед на обстоятелството, че подобрението в имота е извършено със съгласието на съсобственика – ответник. И двете страни по делото са съсобственици при равни права на недвижим имот – незастроено дворно място в гр.Русе, на двамата е дадено разрешение за строеж в него на “Автоцентър с магазини за автоконсумативи, ресторант и офиси”, и двамата са еднолични търговци. Безспорно установено е, че обектът е построен от ищеца ЕТ “И. Х. – ИБ” и на 02.ІV.2003г. е издадено разрешение за ползването на автоцентъра с магазин за автоконсумативи, както и че това е станало със знанието и съгласието на ответника, който признава извършени разходи за 32894.33лв. Въз основа на съдебно-техническа експертиза е прието, че действително извършените разходи са в размер на 212 994.94лв., половината от които ответникът следва да заплати на ищеца. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията по посочените във въззивната жалба фактури. Прието е в тази връзка, че давността е започнала да тече от датата на издаването на разрешението за ползване 02.ІV.2003г., а искът е предявен на 26.VІ.2007г. В случая не се касае за вземане по конкретни фактури, а за вземане за извършени разходи след изграждане на обекта.
В изложението на Р.Р. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос “от кога започва да тече погасителната давност относно вземането на съсобственика за извършените от него подобрения в съсобствен имот”, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В ТР № 85/1968г. на ОСГК и Постановление № 6/1974г. на Пленума на ВС този въпрос не се разрешава, а и отделните състави на ВКС не са се произнасяли по него. Като процесуалноправен въпрос се сочи непроизнасянето от въззивния съд по възражението на ответника, че разходите за ДДС не са разходи за строителство, а такива към фиска, поради което и по силата на т.8 от пар.1 от ДР на ДОПК те не се включват в цената на доставените материали и извършените СМР, както и необсъждането на признанието на ищеца по реда на чл.114 от ГПК /отм./, че е ползвал данъчен кредит по представените по делото фактури, т.е. че заплатеният от него ДДС му е бил възстановен и той няма основание да го претендира втори път от ответника, което непроизнасяне е в противоречие с Постановление 7/1965г. на Пленума на ВС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 и т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение в обжалваната му уважителна част по касационната жалба на Р.Радионов, тъй като по поставения от него материалноправен въпрос на настоящия състав не е известна съдебна практика, а по процесуалния въпрос е налице противоречие със задължителната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. апелативен съд, ГК, № 160 от 23.VІІ.2009г. по гр.д. № 329/2009г. в частта, с която е оставено в сила решение № 120/05.ХІ.2008г. по гр.д. № 95/2007г. на Русенския окръжен съд, както и в частта му за присъдените разноски.
УКАЗВА на Р. С. Р. от гр.Русе в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 1496.62лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
ВРЪЩА касационната жалба вх. № 3170/25.ІХ.2009г. на И. Б. Х. от гр.Русе, действащ като ЕТ под фирма “И. Х. – ИБ”, срещу решението на В. апелативен съд, ГК, № 160 от 23.VІІ.2009г. по гр.д. № 329/2009г. в отхвърлителната му част.
Определението в частта за връщането на касационната жалба на едноличния търговец подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на същия с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: