О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 05.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 909 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. М.,Х. Х. М.,както и на Н. А. Ч.,А. Д. К.,М. Д. К.,Я. В. Т. и М. В. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 16.07.2008г. по гр.д. №314/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.79 ЗС и чл.431,ал.2 ГПК/отм./ в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационна жалба Р. М. П.,Л. М. П.,И. М. П. не изразяват становище за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за ползуването на имота без правно основание,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 16.07.2008г. от Окръжен съд-Благоевград по гр.д. №314/2007г. е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е прието за установено по отношение на А. Д. К.,М. Д. К., Н. А. Ч.,Я. В. Т.,М. В. Г.,М. Х. М. и Х. Х. М.,че Р. М. П.,Л. М. П. и И. М. П. са собственици всеки на по 1:5 ид.част от УПИ *,находящ се в кв.24 по плана на гр. Б.,целия с площ от 528кв.м.,както и от построената в същия имот масивна жилищна сграда и полумасивна стопанска постройка,М. Х. М. и Х. Х. М. са осъдени да предадат на Р. М. П.,Л. М. П. и И. М. П. владението върху 3/5 ид. части от този имот и е отменен н.а. №133,том ІІІ,н.д. №533/2005г. за собственост на недвижим имот,придобит по наследство и давност до размера на 3/5 ид. части,както и н.а. №84,том VІ,н.д. №1984/2005г. за покупко-продажба на същия имот.
Прието е,че върху имота е установена трайна фактическа власт от Н. П. и неговата майка М от 1964г. въз остнова на решение на УС на ТКЗС ”9-ти септември”-с. Белица за продажба на имота,която не е станала по установения от закона ред,като Н. П. е построил и сградата в този имот. Фактическата власт върху имота е упражнявана от Н. П. ,неговата майка М,а от 1966г. и от съпругата му М. П. ,а след смъртта на М. П. /1979г./ единствен Н. П. със семейството си е владял имота явно,трайно и спокойно,декларирал го е от свое име през 1998г.,плащал е данъците,държал е имота само да себе си и това е станало достояние и на останалите наследници на М. П. ,а оттам,че е придобил по давност правото на собственост.
След неговата смърт /05.12.2004г. собствеността е преминала върху единствения му законен наследник-дъщеря му А. П. ,а след нейната смърт /18.04.2005г./ върху нейните роднини по съребрена линия: лели и чичо по майчина линия /Р. П. ,Л. П. и И. П. /,както и лели по бащина линия /Мария К. и Н. Ч. /,всеки от които е наследил по 1/5 ид.част от имота. Прието е, че нито един от тях не е могъл да придобие на собствено оригинерно основание имота след смъртта на А. П. ,тъй като изтеклият период от време е твърде кратък. Поради това е прието,че съставеният на 03.10.2005г. н.а. №133,том ІІІ,н.д. №533/2005г.,с който М. К. ,Я. Т. ,М. Г. и Н. Ч. са признати за собственици на целия имот по наследство и давност и н.а. №84,том VІ, н.д. № 1084/2005г.,обективиращ договор,с който същите са продали имота на М. Х. М. следва да бъдат отменени до размер на 2/5 ид.части.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречие по въпроса за предпоставките за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот и по-специално по въпроса възможно ли е след смъртта на едно лице неговите наследници да се позоват на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност,ако приживе наследодателя не е сторил това и по този начин да заместят волята и намерението на наследодателя,вкл. и да противопостави намерение за своене на свои сънаследници с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №404/16.VІ.1995г. по гр.д. №1904/94г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот,тъй като тя не се прилага служебно,а е необходимо позоваване от него на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. Представени са и решение №2831/29. Х.1979г. по гр.д. №1103/79г. на І ГО на ВС, решение №70/03. ХІ.1980г. по гр.д. №65/1980г. на ОСГК на ВС и решение №239/29.V.1996г. по гр.д. №91/96г. на І ГО на ВС,в които е прието,че за да се приеме,че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия,от които се вижда,че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена,че ако се опитат да я упражняват върху вещта, ще бъдат отблъснати,ако не ги допуска да ползуват общата вещ по никакъв начин или пък ползува вещта по такъв начин,който показва,че я счита за своя. Не е достатъчно един от сънаследниците да ползува сам вещта,за да се приеме,че владението на останалите сънаследници е прекратено.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за наличието на предпоставките за придобиване по давност на право на собственост в сходна хипотеза е различно,поради което следва да се приеме, че по така поставения въпрос са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване и по поставения въпрос по приложението на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ с оглед разрешението, дадено в приложеното към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №852/11.10.1999г. по гр.д. №205/99г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че ако по съдебен ред не е установено,че договорът,обективиран в един нотариален акт е нищожен,този акт не може да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./,вкл. и ако е извършено разпореждане с чужд имот.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.07.2008г. по гр.д. №314/2007г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от М. Х. М.,Х. Х. М. касационна жалба вх. №4109/29.12.2008г.,към която са се присъединили Н. А. Ч.,А. Д. К.,М. Д. К.,Я. В. Т. и М. В. Г..
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 23 лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: